Каква е била ролята на евнусите в историята на Изтока и Запада?
Самата дума „евнух“ произлиза от древногръцкото „охраняващия ложето“ и наистина обозначавала „безопасния“ мъж, който бил напълно или частично кастриран. Ние сме свикнали, че с този термин се наричат скопените слуги в богатите фамилии и дворци на Изтока.
Кастрираните мъже са известни още от времената на Древна Индия, Египет и Персия: те често били част от победените врагове, като се разчитало на това, че след унижението ще се превърнат в най-преданите и безпрекословни роби.
В Османската империя евнусите се набирали сред пленените момчета-чужденци, основно то Балканския полуостров и Африка. Белокожите евнуси служели на „мъжката половина“, чернокожите се грижели за женската, тоест за харема. Ако някоя от робините внезапно забременявала от някой от евнусите, да няма никакви съмнения относно бащинството.
Не по-малко известен факт, е че масово разпространение кастрацията е получила и в православна Византия. Често самите родители взимали такова решение за своите млади синове, които искали да ходят в манастир.
Твърде често на кастратите им се отдавала възможност да заемат високи държавни длъжности: към тях се отнасяли с повече доверие, тъй като не ги подозирали, че взимат властта, за да основат собствена управляваща династия.
Трябва да се отбележи и колко дълго е продължила традицията да се кастрират момчета в Западна Европа! Заради съхраняването на чист и висок глас върху тях се провеждала подобна операция още в ранна възраст.
Кастратите със своето потресаващо сопрано влизали и в състава на папския хор в Сикстинската капела до 1878 година, както и изпълнявали водещите партии в италианската опера. Всички велики композитори по онова време пишели своите арии не за жени, а за уникалните гласови данни на кастратите, които притежавали по-голяма сила в белите дробове.
Така например, знаменитият италиански певец Фаринели можел да се похвали с глас, който покривал три октави и половина, а широкият му диапазон му позволявал да изпълнява както сопранови, контраалтови партии.
Освен това кастратите можели да изпеят на един дъх фрагменти с невероятна дължина, които не били по силата на обикновените хора. По тези звезди на сцената знатните дами си губели ума, считайки романтичната връзка с кастратите за страхотно и безопасно (в смисъл на възможна бременност) приключение.
Последните в историята на музиката кастрати пеели в началото на XX век, но да се оцени изкуството им обективно е много сложно: запазили се само грамофонни записи с много ниско качество.
Кастрацията в Турция се провеждала по времето на Сюлейман Великолепни, който започнал да използва евнусите за управлението на харема си. Те започнали да се ползват с привилегии и с времето правели добра кариера.
С напредването на възрастта евнусите оставяли службата си, купували си жилище, живели си с удоволствие и дори се женели! Затова в Турция се наблюдавала доброволна кастрация сред желаещите да станат евнуси.
По-голяма част от евнусите произлизали от бедни семейства и попадали в двореца не заради хубав живот. Много бащи на семейства в нищета, желаейки доброто на своите синове, ги давали на тази много специфична служба.
В двореца ги правели ученици на старите евнуси и им плащали немалка заплата. Впоследствие „пазителите на ложето“ можели да станат чиновници от висок ранг и военачалници, и финансови съветници, че даже и данъчни инспектори.
Тази практика получила широко разпространение и в Древен Китай. Според данните, по време на последната династия Цин в императорския двор ежегодно пристигали до 40 кастрирани момчета, в това число и синовете на екзекутираните престъпници или откраднати от техните родители и продадени като евнуси за добри пари.
За китайците това бил един от най-надеждните начини да получат служба в двора, а по-късно и да се окажат на кормилото на властта. Такъв бил случаят с Ли Лянин. Кастритан на шестгодишна възраст, момчето от бедно семейство станало главен евнух в Забранения град, а след това и един от главните сподвижници на овдовявалата императрица Цъйси, а според някои оценки фактически стоял по-високо от нея.