Живял един старец, който имал много деца и внуци. Той притежавал голям житейски опит и велика мъдрост.
Старецът поучавал своите внуци, наставлявал ги, разказвал им за своя живот и уроците, които бил научил от него. Веднъж най-големият внук попитал дядо си:
– Как си успял да съхраниш такова самообладание и спокойствие? Та ти си преживял толкова много!
– Скъпи мои, аз винаги съм се стараел да пазя сърцето си от съблазън. Когато бях млад, един стар свещеник ме научи да правя три неща. Всеки ден, излизайки от вкъщи, аз правя следните неща:
… първо, вдигам очи към небето, за да помня: там е моят Небесен Отец. Той ме наблюдава, защитава ме и ме направлява…
… второ, отправям поглед към земята – в този момент осъзнавам колко малко място е нужно за моя гроб…
… трето, обръщам взор към болните, кривите, слепите, глухите, бедните, гладните, бездомните и се изпълвам с благодарност за това, което имам.
Ето така, деца мои, успях да понеса всички тягости и лишения, да остана щастлив и безгрижен. Живях с Бог в мир и радост, което ви го пожелавам и на всички вас.
Историята на стареца е много поучителна! Много хора трябва да се вслушат в съветите на мъдрия свещеник.