Приехме в нашето отделение една баба над 90 години с тумор в главата. Сутринта ѝ обръснахме главата и хайде на операционната маса. Операцията е тежка – трепанация на черепа и никой не се и надяваше особено на благополучен изход, но друг избор нямаше.
Късно през нощта бабата се съвзела от наркозата, станала и отишла до тоалетната – гола, плешива, с превързана глава, с кървави петна по нея. Попаднала в мъжката тоалетна. Там в полумрака върху чинията стоял възстановяващ се от урологични проблеми мъж, който си допивал патронче водка. Бабата седнала до него. Мъжът загубил съзнание, падайки върху пода.
След като си свършила нуждите, бабката се върнала на мястото си, но объркала вратата и попаднала в мъжка стая. На мястото, където трябвало да лежи бабата, бил изпаднал в тежък сън възрастен мъж, който от години бил сериозно обездвижен заради тежка форма на остеохондроза.
Бабата започнала мълчаливо да му дърпа одеялото. Мъжът се разсънил и виждайки невероятното зрелище, подскочил и започнал да крещи с нечовешки глас:
– Момчета! Смъртта е дошла за мен!!!
Пръв реагирал здраво момче със счупен врат, гипсиран до самия кръст. Той с един размах скочил до вратата, но пропуснал, че тя е затворена и минавайки през нея, я надробил на парчета. Шум, прах, стъкла, викове. Някой сънен извикал: „Пожар!!!“
И тук се започнало. Народът взел да се спасява от стаята кой както може: някой на четири крака, друг пълзейки, бинтовани, гипсирани, с патерици. Един бинтован до самото око след операция с ужасен вик влетял в дежурната стая, където млад дежурен лекар и медицинската сестра правели любов върху бюрото.
От нервния потрес медицинските лица се заклещили. А бабата през това време тихичко си легнала на отвоюваното място и спокойно заспала.