През Средновековието на любовната мъка се гледало като на напълно реално заболяване, за лечението на което съществували медицински методи:
Любовта наистина може да причини болка. И макар често да романтизираме любовните страдания, суровата реалност е такава, че почти всеки от нас е изпитал върху себе си предизвикани от несподелена страст неприятни симптоми.
Замаяност, чувство за безнадеждност, сърцебиене, загуба на апетит, безсъние, плачливо настроение – звучи ли познато?
Благодарение на достиженията в областта на биохимията на съвременните учени е известно по какъв начин влияят върху мозъка на влюбения човек невротрансмитерите допамин, адреналин и серотонин, предизвиквайки редица неприятни симптоми.
Въпреки че връзката между любовта и физическото състояние на човек е забелязана много отдавна.. В средновековната медицина се смятало, че тялото и душата са неразривно свързани и тялото може да отрази състоянието на душата.
Хуморален дисбаланс
Медицинските идеи през средните векове се основават на теорията на Хипократ за четирите телесни течности или хумори: кръв, флегма, черна и жълта жлъч. Считало се, че при здравия човек четирите течности се намират в равновесие, а нарушението на баланса предизвиквало болести.
В основата на тези идеи стояла теорията на античния учен Гален, разработил система за връзката между темперамента на човек и преобладаващата в тялото му течност. Например, на меланхоличния нрав съответствал излишък от черна жлъчка. В онези времена се смятало, че хората с меланхоличен запас са по-предразположени към любовни страдания.
Лекарят и монах от 11 Константин Африкански превел трактат за меланхолията, станал популярен в средновековна Европа. Той ясно обозначил връзката между черната жлъчка в тялото, меланхолията и склонността към любовни страдания:
„Любовта, така наречената Ерос, е болест, засягаща мозъка. Понякога причината за тази любов става естествената природна потребност да се избавите от излишните телесни течности… тази болест предизвиква размисли и безпокойство, докато болният търси начини да получи обекта на своите желания“.
Лечение на несподелена любов
Недостъпността или загубата на обекта предизвиквали страдания, от които средновековният мелнхолик трудно можел да се избави.
Но тъй като състоянието на меланхолична любов се смятало, че има дълбоки корен, то имало медицинско лечение за него.
На болния се препоръчвали повече светлина и свеж въздух, почивка и спокойствие, инхалации, топли вани с овлажняващи кожата растения (като водната лилия и теменужките).
Трябвало да яде агнешко месо, зелена салата, яйца, риба, зрели плодове. От времето на Хипократ се използвали и корени от чемерика.
Излишъкът от черна меланхолична жлъчка лекували с помощта на слабителни и кръвопускания, за да се възстанови баланса на телесни течности.