Старостта е неизбежна. Човешкият организъм се захабява, остарява и в крайна сметка умира. Старостта е свойствена практически за всички видове на Земята и затова изглежда неотменима част от живота. Но може би не е така. Може би остаряването е грешка на еволюцията.
Ако вземем теорията за еволюцията на Дарвин, то старостта е парадокс.
Животът се ръководи от принципа на естествения подбор, това оцеляват най-приспособимите, които се размножават успешно и предават своите особености на потомците. В теорията на този механизъм трябва да се дава предимство на тези, които могат да предават своите гени колкото се може по-дълго.
Тоест, въпреки всички видни доказателства за противоположното, от гледна точка на еволюцията стареенето не би трябвало да е възможно. И това противоречие вълнувало учените още от втората половина на XIX век.
През 1953 година американският биолог Джордж Уилямс решил тази загадка, изтъквайки теорията на антагонистичната плейотропия, която по същество твърди, че еволюцията поощрява стареенето.
Уилямс извел теорията, че естественият подбор поощрява гените, които дават на индивидите по-добра възможност да се размножават, но изобщо не отчитат факта, че такива гени могат да окажат крайно негативно влияние върху продължителността на живота.
Тоест, ако гените дават възможност да се произвеждат много потомци, но при това съкратяват срока на живот, то за естественият подбор това е нормално и дори добре.
Съответно подобни мутации постоянно са получавали подкрепление и с времето са станали част от нашата ДНК и ДНК-то на почти всички видове на Земята.
Например мутациите, които увеличават производството на половите хормони, усилват либидото, което е прекрасно за размножаване, но в по-късна възраст могат да предизвикат рак на половите жлези.
Но за естествения подбор като цяло това не е важно, тъй като всички проблеми настъпват след като организмът е загубил репродуктивните си способности и в незащитени условия повечето животни изобщо не доживяват до този период.
Тази теория била доказана математически, но реално доказателство за съществуването на плейотропни гени от подобен род досега отсъстваше. Сега вече има.
Изследователи от Института по молекулярна биология от Майнц извършили голямо откритие. Те изяснили, че гените, управляващи процеса на автофагия, която е много важна за оцеляването на клетките, поддържат здравето и оптималното състояние на организма при младите червеи, но предизвикват процес на стареене в по-късен етап на живота.
„Открихме редица гени, задействани в регулирането на автофагията, които ускоряват процеса на стареене“ – казва ръководителят а изследването доктор Холгър Ричли.
И тези резултати са удивителни, понеже автофагията е критично важна за здравото функциониране на клетките и дори има сведения, че тя може да запази здравето на човека, ако той е изключително умерен в храненето.
Това, впрочем, е истина, защото в експеримента участвали млади мишки, а пък за старите организми ограничението в храната не помогнало особено. Автофагията се забавя с възрастта и както показва изследването на доктор Ричли, напълно се разрушава при старите организми. И тук дошло най-интересното.
По-рано биолозите предполагали, че процесът на автофагия е винаги полезен, дори ако не работи в пълна сила, но учените от Майнц напълно я деактивирали в червеите, деактивирайки няколко гена, ключови за процеса, и в резултат удължили живота на червеите.
„Доказахме, че когато процеът на автофагия се дестабилизира, той има много тежко негативни последствия и по-добре изцяло да се спре“ – казва Ричли.
„Това е класическа антагонистична плейотропия. В младите червеи автофагията работи нормално и е жизнено важна за достигането на зрялост, но след завършване на репродуктивния период тя започва да не функционира и активира процеса на стареене.
В допълнение Ричли и екипът му успели да проследят източника на сигналите, увеличаващи срока на живот, до конкретна тъкан в организма.
И тези сигнали се оказали в невроните. С деактивирането на автофагията в невроните на старите червеи, учените не само успели да им удължат живота, но също и значително да подобрят здравето им. Освен това, учените спрели автофагията само в невроните, но подобрението настъпило за целия организъм, а срокът на живот на червеите се увеличил с 50 %.
Съавторът на изследването доктор Джонатан Бирн каазва: „Проверихме едва 0,05% от всички гени на чрвеите, което значи, че такива гени на стареенето потенциално може да се окажат далеч повече“.
При това деактивирането на едва 30 гена вече дала такива удивителни резултати, че дали повод на Бирн да каже: „Всъщност стареенето е еволюционна грешка“.