Една чудесна притча, която ще ни накара да се замисли колко пъти сме имали смелостта да потопим счупените лодки:
На брега на голяма река живял рибар със своето семейство. Някога работата му споряла и живеел добре, но тези времена останали в миналото.
Сега реката носела все по-малко риба, лодката се износила и понеже нямало с какво да купи нова лодка, на рибаря се налагало едва ли не всеки ден да я поправя.
Веднъж покрай тези места минал еди старец и помолил рибаря за подслон за нощта. Приели го радушно, дали му вечеря, макар тя едва-едва да стигнала за всички и го подслонили на най-удобното място в дома.
На сутринта, приготвяйки се да си ходи, старецът попитал как да се отблагодари на домакините за кревата и храната. Виждайки, че старецът изобщо не е богат, рибарят само се усмихнал и казал:
– Виждам, че си мъдър човек и си видял много. Дай ми като благодарност съвет – как да се измъкна от нищетата и това ще ми е достатъчно.
– Добре – съгласил се старецът. – За да се измъкнеш от нищетата, трябва да потопиш своята лодка.
Казал това и си тръгнал без повече да го видят.
Рибарят не разбрал този съвет, само повдигнал рамене: „Може би старецът си е изгубил ума? Как да потопя лодката си – ние и сега едва се прехранваме, а без нея направо ще умрем от глад.
Рибарят не последвал съвета, живял си както преди, бедствал все повече – вече се налагало често семейството да си ляга без вечеря.
А веднъж, в силна буря, старата му вехта лодка се разбила и рибарят едва оцелял.
Седнали, заоплаквали се, но нямали какво да направят – събрали си скромните вещи и се оттеглили от дома си, тръгнали надолу по реката, за да търсят препитание.
Не след дълго реката ги довела до голямо рибарско селище. Колко лодки имало там!И големи шхуни, и съвсем малки ладийки.
Сърцето на рибаря неволно се зарадвало, като ги видял! Но той нямал своя и нямало с какво да си купи. Седял рибарят на брега, гледал чуждите лодки и тъжал.
Дълго седял така и между своите тъжни мисли започнал да забелязва: тази лодка се нуждае от ремонт и онази там трябва да се постегне, а онази пък съвсем ще се развали, ако спешно не се поправи…
И рибарят започнал да ремонтира лодките, все пак това умеел превъзходно! Колко пъти му се налагало да позакърпи своята, бил изучил всичко в подробности, което, без да забележи, го направило чудесен майстор!
Работата му била бързо оценена и скоро в селото му се разнесла славата: човекът твори чудеса, лодките му стават по-добри и от новите! Започнали да идват при него и хора отдалеч.
Минало малко време и той можел да си купи нов дом, но не порутена къща, а хубава, с красива градина. И парите започнали да идват, а в семейството никой вече не се сещал за глада.
Едва тогава рибарят си спомнил за стареца, който го посъветвал да потопи лодката си и разбрал колко мъдри били думите му!
– Така става често – казала Луната – човек се държи за старото до последно, страхува се от промените повече, отколкото от обичайните трудности и мъка. А промените, с каквото и да започнат, винаги носят добро. Особено когато човек е готов да ги види и приеме!