Едва ли ще се изненадате, че храната на спартанците, както и самият им бит, бил коренно различен от това, което било в останалата част на Гърция. Спарта бил военизиран полис и целият живот на спартанците бил посветен в името на войната.
Спартанските закони били изключително сурови, а луксът и комфортът били непознати за местните жители. Нямало нищо излишно, както в жилищата им, така и в храната им. За да не привикват спартанците към вкусната домашна храна, те трябвало да се хранят само в общи столови, наричани „обедни клубове“ или т.нар. „систии“.
Всеки член на такива систии носел необходими продукти, след което те били изсипвани в общ котел и всички сядали да се хранят заедно. Тази система на хранене била измислена и въведена от цар Ликург. Той я въвел, за да се поддържа равенството сред гражданите, както и по-лесно да се контролира техния живот. В неголям колектив, където всичко е на показ, животът на всеки отделен индивид зависи до голяма степен от хората, които го обкръжават.
Ястията в общите столови не позволявали на спартанците да развият чувства към лукса. Систиите се състояли от десетина души и пдо привидно приятелските отношения всеки следял другите – било забранено да идваш в столовата нахранен. Съседите по маса внимателно наблюдавали за това кой как се храни и осмивали тези, на които не им бил по вкуса грубата и отвратителна храна.
Може би най-популярната храна в Спарта била „черната супа“, която не би била ядена дори и от най-окаяния гръцки бедняк. Тя се приготвяла от оцет, сол и свинска кръв. Веднъж един чужденец видял черната супа и възкликнал: „Сега разбирам защо спартанците имат такова голямо желание да умрат!“ Независимо от това, че била много питателна, вкусът ú бил просто отвратителен и яденето ú било истинско изпитание. И в делници, и в празници изборът бил един и същ: тежка храна, без никакви излишества.
На почит на масата били още грах, фасул, ръж и овес. Но защо на хора, които прекарвали целия си живот във войни и военно обучение, трябвало да бъде давана такава оскъдна храна? Спартанските ръководители смятали, че давайки такава храна, която едва засищила глада, ще направи войниците по-подготвени за евентуална война. Спартанците вярвали, че оскъдната храна калява младежите, прави ги по-корави и издръжливи, по-красиви и здрави.
Когато идвало време за битки и сражения, спартанците обличали най-хубавите си дрехи и с музика и песни влизали в бой. За тях войната била истински празник. Цял живот спартанските момчета били обучавани, за да се бият. В боя спартанците никога не отстъпвали и не се предавали, при поражение всички измирали до един. Популярна е историята как една спартанска майка преди битка подала щита на сина си и му казала на: „С него или без него!“ Това значело, че синът ú трябвало да се върне като победител (с щита си) или като загинал герой (върху щита си). Но в никакъв случай като избягал от сражението – без щита си.
Затова може би не е случайно, че спартанците били разглеждани като най-добрите и свирепи войници в цяла Гърция.