Тази кратка история е изпълнена с вдъхновение и красота и ще промени много неща за вас.
Двама мъже. И двамата сериозно болни. Заемат една и съща болнична стая.
На единия от мъжете му разрешавали да седи в леглото си за половин час всеки ден, за да може да се изцедят течностите от дробовете му. Неговото легло се намирало точно до единственото огледало в стаята.
Другият човек трябвало да прекарва цялото си време,лежейки по гръб. Мъжете разговаряли с часове. Те говорели за жените и семейството си, за домовете си, за работата си…
Всеки ден, когато мъжът можел да седне до прозореца, той описвал на своя съсед всичко, което можел да види през прозореца. Човекът в другото легло започнал да живее за тези часови периоди, в които неговият свят бил пъстър и оживен от цялата дейност и цветове на околния свят.
Прозорецът се намирал в парк с прекрасно езеро. Плавали патици и лебеди. Млади двойки се разхождали хванати за ръка сред цветя във всеки цвят, а в далечината се виждала красива гледка към града.
Когато човекът до прозореца описвал всичко това в изящни детайли, човекът от другия край на стаята си затварял очите и си представял тази живописна сцена.
В един топъл ден мъжът до прозореца описал преминаващ парад. Макар другият човек да не можел да чуе групата, той можел да види всичко в ума си.
Минали дни, седмици и месеци.
Една сутрин медсестрата дошла с чаша вода. Тя намерила мъртво тялото на човека до прозореца, който бил умрял кротко в съня си. Тя се натъжила и повикала хора да отнесат тялото.
Веднага щом станало уместно, другият човек попитал могат ли да го преместят на леглото до прозореца. Сестрата се съгласила и, убеждавайки се, че там ще му бъде по-удобно, го оставила сам. Бавно, болезнено, той се повдигнал на лакти, за да види за пръв път истинския свят отвън. Той се напрегнал и се обърнал бавно за да погледне през прозореца до леглото.
Прозорецът гледал към празна стена.
Човекът попитал медицинската сестра какво е можело да накара умрелия му съсед по стая така цветно да описва такива чудесни неща зад пределите на този прозорец.
Медицинската сестра отвърнала, че мъжът бил сляп и не е можел да види стената. Тя казала: „Може би той просто е искал да те подкрепи“.
Епилог: Съществува огромното щастие да правим другите щастливи, въпреки нашите собствени ситуации. Щастието се увеличава, когато го споделяте. Ако искате да се почувствате богати, просто изчислете всичко, което имате и което не може да купите с пари.
Авторът на този разказ е неизвестен. Макар оригиналната история, от която той е взет, да е написана от Хари Бушман „Човекът до прозореца“.
Ако този кратък разказ ви е докоснал по някакъв начин, то оригиналът определено ще заиграе по сърдечните ви струни.