Това, което наричаме любов, всъщност е егоизъм и инфантилизъм.
Но ние сме свикнали да приемаме желаното за действително и да придаваме романтика на собствените недостатъци. Да представяме своите мили пороци от изящната страна.
Когато искате да бъдете докосвани, галени, развълнувани, възбудени – това е страст.
Когато искате всячески да се грижат за вас, да ви решават проблемите, да ви правят подаръци, да ви осигуряват – това е инфантилизъм.
Когато искате неистово да ви обичат, да не могат да живеят без вас, да споделят с вас цялото свое време и да оставят всичко останало на втори план – това е егоизъм.
Когато искате бързо да имате дете от конкретен човек – това е биология.
Когато искате той спешно да ви направи предложение / тя да се съгласи да ви стане жена – това е зависимост от общественото мнение.
Когато обичате, не искате нищо. Вие просто обичате.
Ходите из апартамента си, миете си зъбите, изпращате работни мейли, купувате хляб, пиете чай, звъните на майка си – и едновременно с това обичате този човек. По това време той може да бъде където си иска и с когото си иска. Той дори може да не знае, че го обичате.
Случват се различни проблеми и животът продължава да си тече както обикновено, но на вас по някакъв начин ви е усмихнато.
Да, това не е практично, ирационално е и е странно.
Но точно това е любовта.
Всичко останало са просто човешки страсти.
Отношения могат да се изградят, но не и любов. Може да се бориш за живота на дете, за първото място на конкурс или за правата си, но не и за любов. Може да очакваш отговорност за думи и постъпки, честност и разбиране, но не и любов. Любовта няма практичен резултат. Трябва просто да научите да наричате всичко със своите имена и тогава всичко ще дойде по местата си.
Любовта е просто приятна топлина вътре в тялото ви.
И това е най-хубавото нещо, което някога си чувствал.