Родителите са нашите ангели-хранители на тази земя. Но когато те остареят, ние трябва да станем техни помощници! Често ни липсва търпение по отношение на нашите възрастни родители. Затова една жена написала писмо до сина си с важна молба. То няма да ви остави равнодушни:
Мой скъпи сине,
Пиша ти това писмо с пълна искреност и благородни намерения. Пиша ти това писмо, защото те обичам и искам да бъдеш щастлив.
Искам да те помоля да се отнасяш към мен с разбиране, когато остарея. Трябва да разбереш, че това е цикълът на човешкия живот: детство, юношеска възраст, младост, зрялост и старост. И в старостта ние пак ставаме деца.
Ще повтарям разказите по 100 пъти, няма да чувам добре. Или ще забравям. Бъди търпелив и не ми се сърди. Не го правя от лошо. Единственото, което искам, е да прекарвам време с теб.
Ще искам да ям това, което не трябва. Опитай се да ми го обясниш, така както навремето ти го обяснявах аз на теб.
Може да не разбирам съвременните технологии. Не ми се смей, а бъди търпелив.
Ако не мога да стана или да ям, моля те, синко, помогни ми в този момент. Не искам да бъда бреме за теб.
Помни, че някога съм те учила да ходиш, да говориш. Бях тази, която те прегръщаше, подкрепяше и се грижеше за теб. Правех всичко с пълно търпение и любов. Израснах и се учех заедно с теб.
Моля те, когато стана стара, прояви търпение и се постарай да ме разбереш и приемеш. Отнасяй се към това с хумор и любов.
Нека се наслаждаваме на моментите заедно, да се смеем, да се прегръщаме. Нека покажем цялата си любов.
Тогава, сега и завинаги помни: обичам те, сине мой.
Ценете родителите си, докато са живи.