Авторът е неизвестен, но дяволски прав.
Ужасно ме дразнят онези разочаровани от всичко хора. Жалки растения, които смятат, че в този живот не е възможно да постигнеш нищо и че успехът отива само при избраните. Така, скъпи страдалци.
Успехът идва при онези, които орат и бачкат, а не се излежават върху дивана, смучейки бира и мечтаейки за милиони.
Успехът идва, когато си спортист, в когото никой не вярва и на когото всички казват, че няма шансове, въпреки болката във всяка клетка на тялото отива на тренировка, а после този малчуган става олимпийски шампион.
Успехът идва, когато момичето, чиито родители от детството твърдят, че танците не са професия и че трябва да разкара тези глупости от главата си, репетира по нощите и в свободното си от училище време, а след това става известен хореограф.
Успехът идва, когато млад студент от бедно семейство обикаля домовете на потенциални инвеститори, а през нощта седи над своите проекти, а по-късно става шеф на голяма компания.
Успехът идва тогава, когато човек жертва много за мечтите, когато, независимо от хилядите неуспехи и падения, той става и се запътва отново към своята цел.
Преди да ми кажете, че животът е гаден и в него е невъзможно да се постигне нещо, замислете се над това, какво направи ти, за да стане твоята мечта реалност?
Колко нощи беше недоспал? Колко травми получи? Колко пъти ти зариха лицето в калта? И колко пъти не се отказа от своя проект, въпреки всичко?
Краката ме болят, много съм уморен, нямам време, не съм талантлив и прочие оправдания са за парчетата л*йна, гниещи около мониторите. Дали това се отнася и за тебе?
Всичко е възможно в този живот. Абсолютно всичко. Ако ти вярваш в него и истински го желаеш. Тъй като на света няма върхове, които не могат да бъдат покорени!