Извинете, ама ми писна. Дойде сезонът на простудите и се почна. На работа господстват кашлящите, кихащите. Просто мразя хората, които боледуват и пет пари не дават, за да си се лекуват вкъщи! Ако зависеше от мен, ги чакаше някоя голяма глоба или друго наказание.
Боледуващите хора на работа са повсеместна епидемия. Счита се за добър тон да се работи във всяко състояние, дори с грип или други заразни състояния.
Идва такъв мъченик, работи, а след няколко дни половината колектив е със сополи, кашлица и други признаци на инфекция. На работодателите им е все тая – поне не трябва да плащат болнични. Тях ги няма в офиса през повечето време, а как се чувства там екипът, не ги интересува.
Основното оправдание на болния: аз съм с маска! Слагат тая маска, която не сменят нито веднъж през целия ден и си мислят, че са станали безопасни за околните. А кърпичките, в които си духат носа? Както и всичко останало, до което се докосват – все пак то не се дезинфекцира и мигновено се заразява с инфекция след като страдалецът пъхне своя сополив нос.
Дойде преди два дни такава кокона в маска и със страдални очи, а днес ми се наложи да изляза в болнични – през нощта съм с температура, хремата ми е като река.
И така е навсякъде. Мислите, че преувеличавам? В училището на детето е същото. Децата са полуболни, но ходят, защото се страхуват, че ще пропуснат програмата. Учителите със сополи и кашлица не излизат в болнични, защото няма кой да ги замени. Кръговратът на бацилите в природата.
Повече от всичко ме вбесява, когато видя лекар в поликлиниката със сополи, кашлица и дрезгав глас. Оле, мале! За каква култура на здраве иде реч, ако самите доктор са злостни нарушители на това, за което сами пропагандират.
Ако зависеше от мен, честно, всички, които са болни, но ходят на работа, щяха да бъдат глобени. Детето боледува и ходи на училище – глоба за родителите. Иначе няма начин. У нас истината достига до хората само като им вземеш от парите, отдавна съм го разбрал. Извинете, ама ми писна.