Включвам компютъра си с „Уиндоус“ без лиценз, свалям си игра от торент сайт, за която нарушавам закона за авторските права, гледам на телевизора нов филм, който още върви по кината, дърпам си новия албум на малко известни изпълнители…
Извеждам кучето на разходка, пресичам на непозволено място. Коли и свидетели няма. Няма как да ме хванат.
Излишно е да казвам, че кучето е без намордник.
Вече съм поел по стръмния път на престъпника, да спра е трудно.
Участвам в незаявено обществено мероприятие. Ние, углавните елементи, сме се събрали на спирката и обсъждаме качеството на пътищата в квартала, а след това, без да чакаме полицията да ни разпръсне, си тръгваме от местопрестъплението с маршрутка.
Някои от нас си тръгват, хвърляйки си фасовете на земята, макар кошчето да е на 3 метра от тях…
Получавайки заплатата си в плик, осъзнавам, че нарушавам данъчното законодателство, но престъпният живот е така притегателен, поръчвам си частен автомобил да ме закара, като по този начин нарушавам закона за частния превоз…
Ако се кача в такси пък, виждам, че шофьорът не е сложил служебната си карта с името и номера си. От компанията любезно са оставили съобщение, ако картата липсва, да им сигнализирам, но не го правя.
Ние, криминалните елементи, живеем сред вас и почти не се отличаваме от обикновените хора.