Измина само седмица откакто реши, че повече не искаш да бъда част от живота ти. Забавно е, защото някога на мен ми трябваше точно седмица, за да се влюбя в теб.
Когато се появи в живота ми, това не приличаше на онова, за което си мечтае всяко момиче. Нямаше фойерверки, нямаше свещи, музика или цветя. Нямаше даже романтична атмосфера. Бяхме само аз и ти.
Не толкова отдавна ти приключи нашето съвместно „пътешествие“. Да, сърцето ми е разбито. Аз вярвах в нас и мислех, че ти също вярваш. Мислех, че имаме бъдеще, но ти реши иначе.
Да, сърцето ми е разбито. На куп бодливи и остри осколки. Чувствам се изгубена и вцепенена. Но не е това важното. Оказа се, че не си ме пречупил. Счупи сърцето ми, но не и волята ми към живота.
Да, болно ми е. И ще ми бъде болно още известно време, защото взе шест години от живота ми и ги изхвърли като продукт с изтекъл срок. Ти избра друг път.
В крайна сметка все пак искам да ти благодаря.
Ти ми даде шест чудесни години и това беше невероятно. Имаше много лошо, но и много хубаво. И не те мразя – просто се надявам, че ще намериш тази, която така отчаяно ще искаш. Защото аз планирам да направя същото.
Смятам да живея този живот, който искам да живея, а не който се опитвах да живея, приспособявайки се към теб.
Затова трябва да ти благодаря за опита. Силна съм, защото зная, че всичко ще бъде наред. Известно време ще страдам, но мисля, че няма да е дълго. И много скоро ще оздравея, защото ти само разби сърцето ми, но не ме пречупи.