За себе си Камен Донев казва, че не е крепостен актьор и че е напуснал щатния театър, защото е искал да бъде истински пред себе си. Да се опиташ да вкараш таланта му в някакви рамки е сложно и безсмислено занимание. Със сигурност можем да кажем обаче, че Камен Донев е шилото на българския театър – опак, остър,непобиращ се в никоя торба. Нека видим възгледите на един Камен Донев за българина, живота и сцената:
„Всеки мъж сам си поставя „оценка“, избирайки жената до себе си. Някои избират шестицата, други се оценяват за среден“.
„Който работи е щастлив, създава нещо, чувства се потребен“.
„Прасето е една добра метафора за съвременния българин. То обича да го хранят, лута се по цял ден из кочината, същевременно е по някакъв начин доволно и агресивно“.
„Друг феномен на българската психика е това, че искам да имам повече и да го имам бързо. Сашо Морфов веднъж каза нещо, което аз навсякъде цитирам, „Bългаринът иска да забогатее до обяд“. Българинът изведнъж поиска да живее като американец или като европеец. Изведнъж поиска да има всичко и да го има бързо, моментално. Това не е възможно първо защото ниската политическа култура на българина не можа да осъзнае факта, че нещата стават с труд, постоянство и обич към мястото, на което живееш. Ако ти не си обичаш къщата и не я поддържаш, ако не влагаш сърцето си в това, което правиш за нея, тя винаги ще бъде един разграден двор и ти винаги ще я мразиш.“
„Присъщо на младостта е това да искаш веднага да станеш номер едно.“
„В по-дълбок смисъл аплаузите са една необходима за актьора награда, мъничка награда, която обаче събира в себе си целия смисъл на това, което той прави“.
„Човек трябва да е смирен с онова, което му се случва, да го приема. Може да прозвучи банално, но го приемам дори като нещо полезно. Ако има провал, значи е трябвало да има провал. Ако има грешка, приемаш грешката и продължаваш нататък. Не страдам от това.“
„Не знаех това животно – публиката – какво ще направи с мен. Защото публиката може да те изяде, може да те погали и да те вдигне на пиедестал“.
„… хората все отлагат радостта – за определени дати, за определени ситуации. Чакат да дойде Коледа, за да празнуват. Сега трябва да се радват – всеки миг.“
„…политиците са тези, които презират тези, които ги избират.“