Тамбора е действащ вулкан, разположен на индонезийския остров Сумбава. В началото на 1815 година височината му достигала 4300 метра, но през лятото на същата година височината му вече се равнявала на 2700 метра. Случило се едно от най-големите изригвания на вулкан в цялата документирана история на човечеството.
През 1812 година жителите на индонезийските острови станали свидетели на чести подземни трусове и периодично издигащи се над вулканите облаци от пепел.
И макар в онези времена науката вече да е знаела, че подобни признаци могат да свидетелстват за скорошно изригване на вулкан, никой не придавал на това особено значение, понеже Тамбора не бил изригвал от няколко века и не давал никакви признаци на живот.
През следващите три години вулканът задържал в себе си свръхналягане, а температурата в него постоянно се повишавала. На 5 април 1815 година мощен взрив отбелязал началото на изригването на Тамбора.
Съвременниците твърдят, че взривът бил толкова силен, че гърмът бил чут в радиус от 2600 километра от епицентъра на събитието! По съвременни оценки, енергията на взрива била 13 пъти по-голяма от тази на най-мощната в историята на човечеството термоядрена бомба.
Трябва ли да казваме, че всичко живо на остров Сумбава било унищожено буквално за секунди? Числото на загиналите съставлявало около 70 000 души.
Височината на колоната пепел се издигала на 43 километра, достигайки стратосферата! При това масата на изригналия от вулкана пепел съставлявала 1,4×1014 кг. В продължение на три дни в радиус от 30 километра от вулкана било пълен мрак. Ситуацията в Индонезийския регион била катастрофална.
В същото време на хиляди километра от Тамбора, в държавите от Европа, никой не чул за ужасяващото изригване. Едва неколцина души научили за произшествието от екипажа на завърнали се съдове.
Но година по-късно последиците от изригването на Тамбора усетил целия свят: средните показатели на температурите паднали с няколко градуса. Най-съществени промени се наблюдавали в Европа и Северна Америка.
Огромният обем пепел, изхвърлена по време на изригването, се разнесла по време на изригването чрез въздушни потоци по цялото земно кълбо, предизвиквайки антипарников ефект и понижавайки температурата на земната повърхност.
През март 1816 година в Европа все още бушувала зима, а учените недоумяващи вдигали рамене – за последните 100 години по това време температурата никога не била толкова ниска.
Поради продължителните дъждове и дори снеговалежи мнозина рекли излезли от бреговете си, а по атлантическото крайбрежие на Европа се образувала буря, отнасяйки в океана крайбрежните села.
Климатичните промени се отразили на реколтата – цените на зърното скочили десетки пъти, а много хора били поставени на ръба на гибелта. Заедно с разрушенията от наскоро приключилите Наполеонови войни това довело до масови миграции на хора в други региони, в това число и в Северна Америка, където последствията от изригването не били толкова силни.
Последиците се почувствали не само в климата, икономиката и социалното положение на хората, но и в изкуството. На много платна от онова време художниците рисували впечатляващи залези, в които преобладавал жълтият цвят.
Дълго време учените не се досещали какво може да предизвика толкова силни метеорологични изменения. Едва през 1920 година климатологът Уилям Хамфрейс привел убедителни доказателства за вината на Тамбора в последвалите беди за човечеството.
Удивително е колко събития последвали от това, макар привидно да не били свързани с изригването.
Учените, уплашени от внезапно настъпилия глад, започнали с всички сили да търсят по-добра храна за растенията в условията на недостатъчна слънчева топлина и скоро синтезирали първите в историята минерални торове.
Дефицитът на коне, възникнал заради ръста на цената на овеса, довел до разработването на първите велосипеди.
Аномалните метеорологични условия в Индия предизвикали епидемия от холера в провинцията. След пробива на запад, холерата покосила и няколко района на Руската империя:: точно тогава великият поет Пушкин трябвало да преживее бушуващата епидемия в своето имение, където и създал редица шедьоври (този период в творчеството на гения носи името „Болдинска есен“).
Слабата реколта от ориз в китайските провинции принудил фермерите да започнат отглеждането на опиев мак, който не бил толкова чувствителен от времето. В бъдеще това довело до цяла поредица кървави опиумни войни между Китай и западните страни.
Гледайки последствията от изригването на Тамбора, кой знае какво очаква човечеството, когато последва поредното изригване на вулкан, съпоставимо с изригването от 1815 година?