Монасите от манастира Света Гора или Атон използват в ежедневното си общуване гръцки поговорки и пословици. Те са попили мъдростта на вековете, в тях е събран житейският опит на много поколения.
Атонските поговорки на гръцките мъдреци не са прости – те са надарени с дълбок духовен подтекст и са трудни за превеждане:
Раната от ножа се лекува, за раната от езика няма утеха.
Братът остава брат, дори ако е враг.
Библиотеката е за ума аптека.
Големите и богатите не могат да са виновни.
Камилата не вижда гърбицата си.
Като си се хванал хорото, ще трябва да танцуваш.
За врага, който си отива – построй златен мост.
Евтиното е изяло повече пари.
Ако не хвалиш воя дом, той ще рухне и ще те смаже.
Ако успееш да разбереш защо си роден, ще разбереш и всичко останало.
Изповяданият грях е наполовина опростен.
И стените имат уши.
Заради пирона се изгуби подковата.
Който спи сутрин, гладува вечер.
Малко по малко и неузрялото грозде става мед.
Кокошката невинаги кудкудяка там, където е снесла яйцето.
Никога не се интересувай от неща, които не те засягат и никога няма да имаш проблеми.
Магарето мисли за своето, но стопанинът има други планове.
Някои мечтаят за брада, а други, които имат брада – плюят върху нея.
Посред две злини няма да разбереш коя е по-добра.
Най-хубавото богатство е в доброто сърце, а не в големия портфейл.
Отвън мил, а в сърцето – гнил.
Стогодишно магаре не можеш да научиш на нова стъпка.
Чистото небе не се страхува от мълнии.
Езикът няма кости, но чупи кости.