Събудих се, както обикновено,преди всички. Вчера за цял ден успях само опашката и задния си крак да оближа, остана ми повече от половината…
Как може да лежи толкова дълго в леглото, когато животното в къщата не е нахранено?!? Цяла сутрин се опитвам да го обясня на своята стопанка. Но се съмнявам, че с такъв пилешки мозък тя е способна да улови тънките ми импулси.
О, събуди се,затропа с чехлите. Как може да ходи така? Та тя е женска! Ако моите приятелки ходят така шумно, няма да се оженя никога за никоя.
Какво е това? Суха храна? Пфууу… От нея получавам запек и ти, скъпа, прекрасно го знаеш! Е, да, разбира се, вчера се прибра след полунощ и сега не ти е до мен… Добре, отивам да ти напомня кой е шефът в къщата.
И какво така крещи? Като видя л*йното на килима, веднага наду сирената. Скъпа моя, това се нарича възпитателен процес.
Преди няколко дена доведе този… „милото“ си. Тя така го нарича. Макар, че по паспорт има съвсем друго име. Но не можеш да ú го обясниш, влюбена е. Дори специално извадих документите от портфейла му, за да ги види тя: а той се оказа женен! Но тя: „Фу, фу, лоша котка!“ и върна паспорта обратно. Дори една страничка не успях да скъсам.
Стои навън, говори по телефона. Говори с „милото“, усмихва се на всичко, маха с опашка, мърка. Кани го на гости… няма да дойде, днес е събота! Да повторя – той е семеен. Такива като него събота и неделя си седят вкъщи, заработват си прошката от жените.
Разбираш ли, моето момиче, обстоятелствата понякога се развиват по такъв начин, че в очакване на един живот, ние получаваме съвсем друг. Не реви, глупаче, той не го заслужава. Само прилича на мачо, но всъщност е пълно нищожество. Помниш ли как онази сутрин бягаше из стаята, търсейки панталоните си, а когато ги откри мокри, взе да псува? Това беше мое дело. Исках да ти покажа истинската му същност.
Аз, мила моя. също съм нещастно животно. И също твърде често и, забележи, напълно незаслужено, се превръщам в жертва на обстоятелствата. Кажи ми, справедливо ли е, че аз, разкошен персиец с чисто родословие , получавам суха храна?…
Почеса се зад ухото, усмихна се и започна да готви кюфтета. О, тези двукраки котки… Нито в живота, нито в любовта, нито в готвенето са логични. И какво ще правят без нас! От депресия нямаше да излязат!