Първоначално Джон Толкин планирал „Властелинът на пръстените като една книга, но през 1954-1955 година я превърнал в трилогия, която мнозина заслужено смятат за един от най-завладяващите романи в световната литература.
Животът на самия писател и учен е не по-малко интересен от неговите творби. Той от дете се увличал по изучаването на чужди езици и дори сам си измислил някои собствени. Джон взел участие в двете световни войни, а също така е бил член на литературната група „Инклинг“ в Оксфордския университет, в която е бил и известният писател Клайв Стейпълс Луис.
Историята на житейския път на Толкин може да послужи като богат източник на вдъхновение, особено за тези от нас, които се опитват да реализират своята мечта, но на този етап не могат да посветят цялото й време.
През по-голямата част от живота писателят също не е имал възможност да се занимава с писане, когато му се е искало. Удивително, но това се отнася и за „Властелинът на пръстените“. Представяме ви три житейски урока от легендарния автор:
1. Съсредоточете се върху това, която предизвиква у вас страст за живот, а не към изпълняването на краткосрочни цели
През 1914 година 22-годишният Джон Роналд Руел Толкин забелязал в древен английски ръкопис една дума, която го вдъхновила да напише един от най-популяните фентъзи романи за всички времена. Думата „Средна земя“ първоначално послужила за основа на една малка поема, описваща „хобитите“ и свят, силно отличаващ се от реалния.
Пътят на Толкин при създаване на неговия шедьовър се оказал доста дълъг. Или по-конкретно, дължината му поразява въображението:
1917: Толкин пише първия малък разказ за измисления свят.
1930: Започва да разказва на децата си приказки за хобитите за лека нощ.
1937: Публикуване на „Хобит“ – първата книга за Средната земя.
1949: След молба на издателя да напише продължение Толкин започва своята работа над „Властелинът на пръстените“, която продължава 12 години.
1954-1955: Публикуване на трилогията „Властелинът на пръстените“.
Какво мислите за такова търпение? От момента когато Толкин видял онази дума в древния ръкопис и до момента когато се е вдъхновил да издаде „Властелинът на пръстените“ изминали близо 40 години!
Единственото нещо в света, което поддържало в Толкин онази искра, била неговата страст.
Днес хората по правило се съсредоточават върху постигането на мигновени резултати. При това търпеливостта и важността на самите постижения вече почти са изгубили своята стойност. В повечето случаи не можете да контролирате случващото се около вас. От вас се изисква да проявите достатъчно търпения, да продължите да работите и да позволите на призванието ви да ви направлява.
Липсата на такава страст прави човека нетърпелиев. А без търпение вашият шанс да реализирате някаква грандиозна цел е минимален. Намерете своето призвание и не позволявайте да се изплъзне.
2. Способни сте да създаде нещо невероятно (дори на сегашната ви работа)
За цялото това време, което Толкин изразходил за описване и развитие на митологията в Средната земя, както и да напише историята за нея, той успял да бъде на бойните полета на две световни войни и да работи като професор в колеж Пемброк. До излизането си в пенсия Толкин не можел пълноценно да се занимава с писателска дейност. И към момента, когато бил публикуван „Хобит“, Толкин вече бил на 40.
Лично аз намирам живота на този писател за удивителен. Много от нас убеждават себе си, че за постигане на своите мечти трябва да се откажем от всички други дела. Но финансовите и семейните задължения не ни позволяват да го направим.
Истината е,ч е ако сте умни и достатъчно организирани, с лекота можете да създадете нещо хубаво, въпреки количеството свободно време. Единственият истински критерий за успех е да бъдете последователни.
Можете ли всеки ден да отделяте малко време за постигането на своите цели? А да следите напредъка и да внасяте определени корекции въз основа на получената информация? Ако да, то вие сте способни да направите практически каквото е нужно, дори да имате само час на ден.
3. Разберете какво е важно за вас и продължавайте да вярвате в него
Като пофесор и експерт в областта на филологията (изучаване на устна и писмена реч от историческите източници), Толкин можел да отдаде голяма част от времето си на науката. Но писателят не забравял за своето призвание и за това, което е наистина важно за него.
Точно затова той му посветил времето, макар колегите постоянно да го критикували за написването на детски ракази, стихове и създаването на собствени езици за общуване.
Ако видим, че се отличаваме от другите, се чувстваме откъснати и това ни създава дискомфорт. В далечното минало физическата дистанцираност от племето буквално означавала смърт, но ние така и не сме се избавили от тези страхове.
Толкин се възхищавал на създадената от него митология, а хората и до днес се наслаждават на плодовете на неговия труд. А какво бихте могли да създадете вие, ако също повярвате в себе си и своето призвание?