В повечето страни кимането означава съгласие и потвърждение. Кимането показва. че сме съгласни с гледната точка на другия човек.
Изследванията показват, че хората, родени слепи и глухонеми, също кимат в знак на съгласие, което говори за вродената природа на този жест. Но при нас, българите, нещата пак са точно наобратно…
Една от известните ни и странни черти е, че когато не сме съгласни, кимаме с главата нагоре-надолу, а когато сме съгласни – наляво и надясно. Абсолютно наопаки на останалите държави.
В известните туристически райони местните жители помнят за националната ни особеност и се контролират, но има места, където рядко стъпва туристически крак и там чужденците често се объркват.
Но ве пак откъде идва тази наша национална особеност? Според една от версиите (може би най-правдоподобната) традицията идва от времето на турското робство.
Турците питали българите, опирайки им нож в гърлото, „Отричаш ли се от православната вяра?“. Ако изтезаваните отговаряли отрицателно (мърдайки главата наляво-надясно), турците ги екзекутирали.
Тогава българите се разбрали помежду си да променят жестовете: утвърдителният жест да бъде наляво-надясно, а отрицателният – нагоре-надолу. Така привидно кимали уж, че са съгласни да си сменят вярата, но в душата си пред Бог изразявали несъгласие.
Но не сме само ние – индийците, албанците и гърците също казват „Да“ с кимане встрани.
И накрая, да не забравяме, че все пак сме българи – тоест, не ние кимаме наопаки, а другите…