Политиците – свикнали сме да ги гледаме в скучни костюми как водят протяжни дебати с високопарни слова. Но те не винаги са били такива. Вижте интересните съдби на четирима политически дейци, чиито истории можеха да се развият по друг сценарий…
Фидел Кастро
През 1940 година Куба е малка слънчева страна с правителство, подкрепяно от САЩ, а Фидел Кастро е обикновен студент в Университета на Хавана, който обича бейзбола. Кастро играе като питчър за университетския отбор, а уменията му с ръкавицата дори предизвикват интереса на големите отбори от бейзболната лига, които изпращат скаути да го следят.
През 1949 „Ню Йорк Джайънтс” предлага на Кастро примамлив договор, който включва 5000 $, ако отиде да играе в Щатите. Кастро обаче вече е политически активен и критично настроен към империализма на Америка, но все пак си оставя няколко дни да размисли. Дни, през които се консултира със семейството и приятелите си какво решение да вземе. В крайна сметка отказва контракта, което сварва „Ню Йорк Джайънтс” неподготвени. Вероятно, той е първият латиноамериканец, който им е отказвал.
Десет години по-късно Кастро вече е свалил проамериканското правителство и е начело на Куба. Въпросът е щеше ли да се промени историята, ако Кастро бе казал „Да” на спортната оферта. Твърде вероятно. Без харизматичен и енергичен лидер като него революцията можеше и да не успее, а оттам нататък и Студената война щеше да се развие по друг начин. Известно е, че един от най-критичните моменти в нея бе именно Карибската криза.
Жорж Ганчев
Роденият в Пловдив под името Георги Петрушев политик има повече от интересна автобиография. В началото на 60-те, докато у нас наливат основите на комунизма, младият Жорж Ганчев емигрира в Лондон, където завършва Британската академия по фехтовка. Уменията му с рапирата явно са били забележителни, защото на игрите в Мексико сити (1968г.) и Мюнхен (1972г.) той предвожда като треньор олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка. През 1970 г. и 1974 г. пловдивчанинът дори става световен шампион при професионалистите.
Но лондонската мъгла и бойният спорт явно омръзват на Жорж и следвайки утъпкания път на пуританите, той се мести в САЩ. Там Жорж Ганчев решава да се отдаде на по-душевни занимания и завършва курсовете в театралния институт на Лий Страсбърг и Експерименталния филмов колеж “Шеруд Оукс” в Холивуд. В периода 1973г.-1988г. бъдещият политик се изявява като режисьор, сценарист и актьор, който е ангажиран за малки, епизодични роли. По негови думи е автор на 7 филмови сценария в Холивуд, на няколко пиеси, стихосбирки и мемоари.
През 89-а България поема по пътя на промените и Жорж решава, че е длъжен да се върне в родината си, за да участва в изграждането на новородената демокрация. Той става един от учредителите на СДС, а през 1990 година дава начало на своя собствена партия – Българския бизнес блок.
Тони Блеър
Тони Блеър е най-дълго управлявалият министър-председател (1997-2007) в историята на Лейбъристката партия на Обединеното кралство, първият техен премиер след 18 години в опозиция и втората най-млада личност в историята, която е ставала министър-председател. Звучи доста впечатляващо, но преди години младият Тони не е искал животът му да се развие по този начин. Искал е да бъде рок звезда. И по-конкретно – като Мик Джагър.
През 70’-те много младежите предпочитат да са рок звезди пред скучни варианти като счетоводител или световен лидер например. Но Тони Блеър не само мечтае, а и действа. На 19-годишна възраст той се мести в Лондон с надеждата да пробие в музиката и в интерес на истината има известен успех като промоутър на групи
Някои музиканти помнят Блеър като „доста нахален”, но точно това е нещото, което го прави добър в работата.
По-късно бъдещият политик отива да учи в Оксфордския университет, където се присъединява към групата „Ъгли Румърс”, но само след 6 участия тя се разпада. По този повод Блеър заявява „Определено исках да продължа с групата“, но все пак избира да се задоволи с кариерата на политик.
Емил Кошлуков
Всеки мъж има по някоя любима история от казармата, но Емил Кошлуков едва ли иска да си спомня за своята военна служба в поделението в Елхово. През 1985 г. „в името на народа” пазарджиклията е осъден на 6 години по обвинение, че искал да предизвика бунт сред войската. Тежката присъда е продиктувана и от заклеймяването, че редникът е „потомствен“ затворник – навремето баща му е бил осъден на 10 години строг тъмничен затвор заради противонародна дейност.
През 1988 г. Кошлуков е освободен предсрочно, а година по-късно записва английска филология в Софийския университет. Впоследствие създава първото Независимо студентско дружество и участва като водач на студентите на кръглата маса на която управляващите и опозицията се договарят как да бъде осъществен преходът.
От 1991 г. до 1996 г. Емил Кошлуков е в САЩ, където завършва политология в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След това се завръща в България и участва активно в обществения живот на страната. През 2001 г. е мениджър на предизборната кампания на НДСВ и става депутат от листата на царя.