Не за първи път се наложило на инспектор Варник спешно да пътува по служебни дела. Ето и сега той се намирал в купе, където е събрана много приятна компания. След като спътниците се разположили и привикнали, се заформила интересна, непринудена беседа.
Внезапно влакът влезнал в тъмен, дълъг тунел. Осветлението не било влючено. „Навярно, влюбените се радват!“ – помислил си инспектор Варник. В купето било тихо. Всички очаквали кога най-накрая ще свърши тунелът.
И ето – всеобща въздишка на облекчение: върху прозорците на влака отново се появи ярка слънчева светлина. И тук седящата до прозореца възрастна дама пронизително извикала: „Брилянтената ми огърлица! Откраднали са я, когато сме минавали тунела!“
Кой е могъл да го направи? Пътешествениците подозрително и с неприязън се погледнали един друг. Кой е крадецът?
– Не се вълнувайте, ако обичате – чул се гласът на Варник – Вече знам кой от нас е протегнал ръка към чуждата ръка?
По какъв начин инспектор Варник успял да забележи кражбата на брошката?
Варник е могъл да види в тъмното ръката само ако върху нея имало някакъв светещ предмет. Такъв предмет може да бъде часовникът, който се намира върху ръката на мъжа, стоящ срещу инспектора.