Той е млад, винаги елегантно облечен и знае една камара вицове. Представяме ви момчето-виц господин Андреев и някои от най-забавните му истории:
Скокът с парашут
Един мъж получил за рождения си ден подарък от жена си ваучер за скок с парашут. Преди да настъпи моментът да скача мъжът първо преминал през съответните инструктажи и вече бил готов за екстремното преживяване. Качили го на самолет „Чесна“ и около 20 минути се изкачвали във въздуха. Когато достигнали 3500 метра височина дошло време за скока.
Мъжът погледнал надолу и изпълнен с адреналин скочил от самолета. Последвало 40-50 секунди свободно падане със скорост 240 километра в час и дошло време да се отваря парашута. Мъжът дръпнал шнура за отваряне, но нищо не се случило. Мъжът вече се паникьосал, но изведнъж си спомнил за резервния парашут.
Той дръпнал и неговият шнур, но пак нищо. Изпаднал в ужас мъжът вече започнал трескаво да дърпа и двата шнура, но резултатът бил нулев. Отчаян той погледнал надолу и не могъл да повярва на очите си.
Освен него, във въздуха имало и още един мъж, но той вместо да пада надолу към земята, се издигал със страшна сила нагоре. Докато се разминавали, нашият човек успял да извика:
– Хей, ти разбираш ли нещо от парашути?
– Не – извикал преминаващият край него човек, – а ти разбираш ли нещо от газови бойлери?
***
Изпитът по орнитология
Гошо изучавал зоология в университета и скоро му предстоял изпит по орнитология. Гошо учил изключително усърдно цял семестър и сега се чувствал истински подготвен. В деня на изпита той влязъл в залата и седнал на първия ред.
На една маса най-отпред били наредени десет препарирани птици. Върху всяка една птица била поставена торбичка, която покривала тялото й, като се виждали само краката й. Изпитващият професор обявил, че изпитът ще се състои в това, че студентите трябва да идентифицират всяка една птица по нейните крака, след което да напишат името й, местообитанието й, навиците й и въобще всичко, което знаят за нея.
Гошо огледал внимателно краката на всяка една птица, но те му изглеждали абсолютно еднакви. Накрая той започнал да се изнервя. Гошо беще учил като луд цял семестър, а сега трябва да идентифицира някакви птици по техните крака.
Колкото повече той мислел върху случая, толкова по-нервен станал. Накрая той достигнал точката си на кипене. Станал рязко от стола си, измарширувал нервно до проферското бюро и захвърлил празните си листи върху него.
– Егати абсурдния тест! – извикал възмутено Гошо. – По-голяма дивотия от това няма как да се измисли!
След тези думи Гошо се обърнал и тръгнал към изхода на залата. Професорът бил истински шокиран. Трябвало му известно време, за да дойде на себе си. Но точно преди Гошо да излезе от залата, професорът извикал към него:
– Ей, младежо, веднага ми кажи името си!
Гошо се спрял, обърнал се, дръпнал крачола на панталона си нагоре и извикал към професора:
– Хайде сега, като си много отворен, ми познай името де!
***
Легендарният ловец
Млад журналист вземал интервю от възрастен 90-годишен легендарен ловец. В края на интервюто журналистът го помолил да разкаже за най-страховитата случка, която му се е случвала някога през живота. Възрастният ловец се замислил за момент, след което заразказвал:
– Веднъж преследвах един бенгалски тигър в индийската джунгла. Докато вървях напред и си проправях път през гъстата растителност, зад мен ме следваше местен носач-помощник, който ми носеше оръжието и боеприпасите. Изведнъж пред мен изскочи най-големият и най-страшният тигър, който някога съм виждал през живота си. Когато се обърнах назад да си взема пушката, единственото нещо, което открих е, че носачът ми вече беше избягал. Когато отново погледнах напред, видях как огромният звяр с мощен скок и оглушителен рев се хвърля към мен…. р-р-р-р-р-р – изръмжал с все сила възрастният ловец, така че да пресъздаде възможно най-достоверно всеки индивидуален детайл от страховитата случка.
След като запазил за няколко секунди мълчание, той продължил, но този път вече с нескрито неудобство в гласа:
– И колкото и да ми е неудобно, трябва да ти кажа, че се изпуснах в гащите.
– Е, отчитайки обстоятелствата, били сте невъоръжен, огромният страшен тигър, голямата опасност от смъртта, не се притеснявайте! На всеки един може да се случи! – зауспокоявал го журналистът.
– Не бе, не тогава! Изпуснах се преди малко, когато изръмжах.
***
Историята за мъртвия заек
Един човек се прибрал вкъщи и заварил кучето си с домашния заек на съседа в уста. Заекът вече бил мъртъв, а съседът изпаднал в паника. Ужасен какво ще си помисли съседът, той внесъл мръсния, надъвкан от кучето заек в къщата, изкъпал го, изсушил го, сресал му козината с гребен и пъхнал обратно в клетката в градината на съседа, надявайки се, че съседите ще си помислят, че е умрял от естествена смърт.
Няколко дена по-късно съседът видял човека и го попитал:
– Чу ли, че Бъни умря?
– Н-н-н-наистина ли? – престорил се на учуден човекът. – Не знаех. И какво се е случило?
– Един ден просто го намерихме мъртъв в клетката му – въздъхнал тежко съседът, – след което го погребахме в градината. Ама да знаеш, че наистина има ненормални хора. Един ден след като го погребахме, някой го е изровил, изкъпал го е, сресал го е и го е пъхнал обратно в клетката.
***
Възрастната жена в магазина
Една възрастна жена отишла го магазина, за да купи храна за кучето си. Когато дошъл нейният ред на касата, продавачката й казала:
– Съжалявам, госпожо, но шефът на магазина дочул, че много възрастни дами в недобро икономическо положение си купуват храна за кучета, за да се хранят те самите с нея. Така че сега имаме политика – ако искате да си купите храна за кучета, трябва да ми покажете кучето си.
Ядосана, жената се прибрала вкъщи, взела със себе си кучето си и се върнала в магазина, където без никкви проблеми й продали храна за кучета.
След няколко дни възрастната жена отново отишла до магазина, за да купи храна за котката си, но отново била скастрена от продавачката:
– Съжалявам, госпожо, но шефът на магазина дочул, че много възрастни дами в недобро икономическо положение си купуват храна за котки, за да се хранят те самите с нея. Така че сега имаме политика – ако искате да си купите храна за котки, трябва да ми покажете котката си.
Разстроена, жената се прибрала вкъщи, взела със себе си котката си и се върнала в магазина, където без никкви проблеми й продали храна за котки.
След няколко дни възрастната жена отново отишла до магазина, но този път носела една кутия със себе си. Тя се запътила направо към касата, сложила кутията пред продавачката и казала:
– Моля, поставете си ръката в кутията.
– Какво има вътре? – попитала объркано продавачката.
– Просто си поставете ръката вътре, моля! – казала възрастната жена.
– Не, вътре най-вероятно има нещо, което ще ме ухапе.
– Нищо нямa да ви ухапе, обещавам.
Неохотно продавачката си поставила ръката в кутията, напипала нещо, извадила го навън, за да види какво е и започнала да пищи. Ухилена до уши, възрастната жена попитала:
– А сега мога ли да си купя тоалетна хартия?