Добър или лош, за много хора социализЪмът е период по който чувстват носталгия, най-малкото защото тогава е преминало детството им. Нека извадим от прашния скрин онези неща, при вида на които се усмихваме и си спомняме за един безвъзвратно отминал период:
Дъвките „Идеал“
Верно, бе истинско изпитание за челюстите и нямаше картинки за разлика от обсебващaтa те с колекционерската си страст „Турбо“, но пък си бе нашата дъвка, с която се научихме да правим балончета. След употреба пък ставаше толкова твърда, че ако целнеш някой с нея, направо можеше да му отвориш аркада. А какъв кеф бе с хлапашка безразсъдност да я лепнеш на шкафа и да отнесеш заслужен пердах от вашите. Ех, времена…
Лексиконите
Реално погледнато, лексиконите бяха предвестникът на фейсбук. В грижливо изработената тетрадка можеше да споделиш с цялата махала кой е любимият ти цвят, актьор или песен. Все неща, които днешното поколение е свикнало да прави с „лайкове“ в социалната мрежа.
Бозата от 6 ст.
Любовта на българина минава през стомаха, затова партията пробваше да компенсира липсата на свобода с евтини стоки. Безсмъртната сцена от филма „Момчето си отива“, в която главният герой Ран казва „Една боза от 6 стотинки“ е доказателство, че тогава с няколко дрънкащи монети в джоба можеше да се угоиш като бей. Но големият тандем „баничка с боза“ има и чисто сантиментална стойност – въпрос на стил бе да изпиеш бутилка от пшеничната напитка и след това юнашката да избършеш с ръкав лепкавата си уста.
Слушането на „Бийтълс“ по таваните
Само тези, които са се крили с „веф“ в ръка по таваните , за да слушат дисидентска музика по радио „Свободна Европа“, знаят какво чувство на наслада носи това. Чувство, че си излъгал системата. Че си човек, чиято свобода не може да се контролира от безумни правила. Че си жив! А списъкът горе показва колко много начини е имало да се нарушат порядките.
Трабантчетата
„Трабант“-ът – символът на комунизма! Също толкова евтин и ненадежден. Единствената кола в света, която ако решиш да върнеш в пункт за изкупуване на хартия, ще получиш пари, равни на себестойността й. Култовият статут на „Трабант“-а се засилва и от факта, че навремето е трябвало да положиш много усилия, за да се сдобиеш с „ходещия кашон“ – записване на ред, предплащане и чакане с години, за да си го получиш. Затова, когато им се раждало дете, родителите му правели вноска за кола с надеждата до деня на сватбата да си я получи.