Животът през 90-те години: без компютри, без фейсбук, без достатъчно пари, но пък с толкова незабравими моменти… Нека си припомним някои неща от края на 20-и век, които винаги ще ни липсват:
Игрите до късен мрак
Ако детството на днешните младежи е брутално ощетено от нещо, това със сигурност е, че те никога няма да познаят насладата от навика да играеш до късен мрак пред блока, а накрая да се прибереш уморен, изгладнял, мръсен, но щастлив.
Футбол, жумичка, ластик, стражари и апаши, дама… вариантите за забавление и уплътнение на свободното време бяха десетки. И ако днес основната среда за създаване на приятелства е фейсбук, то през 90-те игрите пред блока бяха истинският“фонтан“ на социализация с останалите деца от квартала.
Освен всичко друго, те каляваха и характера – висш признак на тарикатлък примерно бе на „Стражари и апаши“, като трябва да се криеш, да се прибереш у вас, да си пуснеш телевизора, пък останалите нека те търсят!
Студиo „Хикс“
В днешно време повечето хора под „забавление в събота вечер“ разбират мятане на салфетки в някоя задушна чалготека. През 90-те обаче едно от любимите хедонистични преживявания на българите бе да гледат „Студио Хикс“.
Легендарната крими рубрика на Първа програма (БНТ) бе истински наркотик, който караше милиони зрители да „залепват“ до ранни часове пред екрана. Рубриката води началото си още от 1980 г., а предвид любовта на зрителите, дългото й съществуване е съвсем логично. Дори музиката от „шапката“ на рубриката отдавна е с емблематичен статут.
Свирукането под балконите
Днес е лесно – има джиесеми, социални мрежи, скайп. А преди години, за да откриеш някого, трябваше или да отидеш на крака пред вратата му, или да му подсвирнеш под балкона познатия сигнал.
В краен случай, ако не може да свириш, можеше да викаш по име. Да-а-а-а, за съжаление, домашният ти уют вече никога няма да бъде смутен от провикване „Иванее! Иване, излез бе, само теб чакаме!“ Логаут.
Силният национален отбор по футбол
В последното десетилетие на 20-и век България имаше един от най-силните отбори в света. Стоичков и компания разплакаха не една и две футболни сили, а небръснат Трифон Иванов-Туньо можеше да хвърли в паника и най-обръгналия противников нападател.
Музиката
Не че сега няма музика, но песните от 90-те са песни, с които имаме истории и много любими моменти. А и с ръка на сърцето трябва да признаем, че музиката тогава не бе толкова компютъризирана и блудкава, колкото днешната. Дано скоро се появи някой ентусиаст, повлиян от Хърбърт Уелс, и изобрети истинска машина на времето…