Най-трогателното послание до един син…
Ако ти не се беше родил на този свят, щях да имам друг живот. Работа, пусти клюки, чужди разговори, обувки на висок ток… Защото преди това бях влюбена в себе си, а сега душата ми е в теб.
Ти ме научи да се страхувам за живота си. По-рано мечтаех да скоча с парашут, да пресичам на червено, да плувам до шамандурата и да купонясвам до късно. Сега си мисля, че да умра толкова рано е лукс, който не мога да си позволя. Защото на този свят има този, за когото отговарям с главата и сърцето си. Ти си моята котва в този живот!
Ти ме научи да споделям. Последната лъжица супа, половинката бисквита, парчето ябълка, новия телефон. И аз изобщо нямам нищо против да ги споделя с теб.
Ти ме научи да бъда забавна. Сега знам, че мога да танцувам като малко пате, да чета с различни гласове „Писмото на Татяна до Онегин“, да рисувам малкото на козата или избягал от зоопарка кон. Заради твоя смях бих дала умората си на заложна къща и с получените пари бих ти купила балони!
Ти ме научи да запомням на мига. Да предскажа кога ще спреш да лазиш по корема ми или нежно ще ме „целунеш“ по брадичката е практически невъзможно. Днес правиш едно, а утре вече усвояваш други умения. Затова просто снимам всеки ден от живота ти. За да те покажа после на внуците си и да се посмеем на това как си дразнел този свят.
Ти ме научи да ценя времето. Преди ми се струваше, че за 5 минути не мога да свърша нищо. Сега знам, че 5 минути са си цял живот. Една чаша чай, едно ходене до тоалетна, простиране на прането или може би дори душ!
Ти ме научи да запазвам дзен спокойствие в най-критични ситуации. Сътресение на мозъка, разкъсан комбинезон за 100 лева, коте с бълхи върху кухненската маса… Ако някой ден срещна индианско племе на балкона ни, просто бих ги попитала: „Извинете, не ви ли е студено?“
Ти ме научи да гледам с оптимизъм на бъдещето. Коликите ще минат, зъбите ще пораснат, варицелата ще се излекува… Без значение колко горчиви и трудни минути да имаме с теб в живота, знам, че времето ще ги изтрие от паметта и ще и тласне към нови открития: училищният чин, приятелствата в университета, среща с бъдещата ти жена.
-Мамо, татко, това е Моника! Моника, това са родителите ми.
…