Защото в намеците е скрита същината…
Гледай
С очи на умна лисица, с кехлибарените очи на бухал, не изпускай нищо и никого. Защото в света всичко е внезапно и мимолетно. Един-единствен миг може да вземе всичко. Безвъзвратно. А може и да сложи в дланта ти целия свят. А това значи да посрещаш зората, да изпращаш залеза и да не даваш шанс да пропуснеш нещо… Погледни дълбоко в себе си. В небесата. В любимите очи.
Слушай
Слушай. Сърцето си. Понякога гласа на хладния разум. Звуците зад прозореца, живота в този свят. Слушай музика. Слушай чувствената виелица, чуждите красиви и причудливи езици, мъркането на котките… Тишината, следователно и безкрайността. Слушай и чувай.
Дишай
С цялата си гръд. С пълни сили. Наслаждавай се на миризмата на топящия се във въздуха сняг, който се утаява в белите дробове с едва доловимото разбиране за тъга, която искаш-не искаш те оплита, обгръща те и те оставя. Дишай… някой скъп и любим.
Вярвай
В своя избор. В своята Звезда. В неслучайните случайности. В своите сили.. дори, ако паднеш духом, дори ако целият свят е против теб, дори ако всичко е потънало в забвение… вярвай и очаквай ръце, протегнати от тъмнотата на невъзможностите. В срещите, които променят живота ти завинаги… В това, че всичко (почти всичко) може да се поправи – в правилния момент с правилните мисли в главата, с отворено сърце. В справедливостта.
Обичай
Защото „да умееш да обичаш значи да умееш всичко“. Обичай Го. Себе си. И целия свят между вас. Творчеството, изкуството, звуците на музиката и звуците на природата… Своя ангел-хранител. Приятелите. Обичай живота, не го разделяй на „това, което обичам да правя“ и „това, което трябва да правя“. Обичай неочакваността и новите обрати. И всекидневните малки неща.
Дарявай
Нищо не искай в замяна… Отдавай повече, отколкото получаваш. Дарявай своя ентусиазъм и открития, своята енергия. Своята увереност. Подаръци и усмивки. И откровения. И целувки.
Чувствай
Никакви полутонове, само пълноценното пълноцветно. Чувствай – плът и кръв. И своята безсмъртна душа. И почвата под краката. И крилете на гърба. Дори болката – защото болката означава, че си още жив.
Разбирай
Себе си и своя свят. Че самотата не е синоним на свобода. Че течението е възможно да не те отведе там, където ти си мислиш. Че ти е съдено да достигнеш нещо само съпротивлявайки се на съдбата. Че раждането е първа крачка към смъртта.. и че смъртта не е краят, а ново начало. Разбирай околните, скритите подтекстове, смисъла, значението. Защото в намеците е скрита същината…