Материални? Ни най-малко. Да, заплатите ни са отчайващо ниски, но не се живее само с хляб:
1. Безопасността
Отсъства. Милицията стана полиция, на военните обещаха повече пари. Даде ли ефект това? Не, щом при вида на полицая искаш да преминеш на другата страна на улицата.Не, щом като те оберат, дори не се обаждаш в полицията, защото „нищо няма да направят“. Не, щом водачът държи до личната си карта 20 лева, в случай, че го спрат пътни полицаи.
Вие вярвате ли на полицията?
2. Здравето
Имам медицинска застраховка и имам пари в случай, че тази застраховка не ми бъде призната, например в стоматологията. Макар че за да отида на лекар, трябва да се консултирам с приятели и познати, за да не попадна на неспециалист.
На фона на всичко това имаме просто фантастични лекарства и рецепти. Педиатър, изписващ на всички деца поголовно хомеопатични лекарства. Многобройни многопрофилни клиники, които се разрастват като гъби след дъжд.
Плащаме си осигуровките, но минаваме на частно, защото трябва да отсъстваш от работа и да чакаш сума ти време по каналния ред.
Да намериш добър специалист си е сложна задача, понякога практически невъзможна.
3. Образованието
Това, че нивото ни на образование спада, не е тайна за никого. Родителите пращат децата си да учат в чужди университети. Просто е потресаващо, когато приятели-студенти разказват за това какви неща им преподават. Рефератите се свалят от интернет, платиш ли си курса – получаваш диплома.
4. Непрофесионализмът
Това следва от предишната точка. Навлязохме в ерата на непрофесионализма във всички сфери, започвайки от медицината и завършвайки с обществените перални.
5. Недвижимите имоти
Липса на възможност да купиш жилище в своя град. Нереално завишени цени за апартаменти. За да може да си купи жилище, млад човек става роб на банките до пенсия. При това дори да имате жилище, не сте застраховани от това, че утре няма да започне строителство под носа ви на нова жилищна кооперация или офис сграда.
6. Корупцията
Правилото „За да получиш, трябва да дадеш“. Вие умеете ли да давате подкупи? Аз не умея. Въпреки това, даването и взимането на подкупи е навсякъде. Много западни компании не биха разширили бизнеса си тук, защото нямат практиката да дават подкупи.
7. Ниското качество на всички продукти
Ама всички, като почнем от киселото мляко и приключим с автомобилите. Месо, риба, мляко – няма никакво значение. Цените също са поразяващи. Добре, че свикнахме да пазаруваме онлайн, че да ни просветне. Да вземем за пример обикновени американски тениски. В САЩ са 16-20 долара. В български интернет магазин са 50. В реален магазин за 100. Това как да го разбираме? И с всичко е така.
8. И сега точката, която обобщава всички предходни
Точно тази точка, а не предишните ще ни накара да се замислим за преместване в друга страна. Каква е тя? Това е така нареченият синдром на чиновника, това е неуважението към другите хора.
Представете си за секунда, че нещо се случи и цялото правителство, всички чиновници изчезнат в един ден. Какво ще бъде след седмица, след месец?
Ще бъдат същите муцуни на същите места. Защо? Защото хората не се променят, защото по някакви напълно неразбираеми причини хората у нас са си такива.
Това е кондукторът във влака, викащ на старицата, която не си е намерила веднага картата. Това е грубата регистраторка в градската поликлиника. Това е полицаят, който пребива младежа без лична карта.
Това е мъжът, секнещ се върху тротоара. Колегата, който открадва телбода от работа. Дамата, даваща на детето си да извърши малката си нужда в пространството между вагоните… а после се учудва, че същият този младеж ползва асансьора като тоалетна.
Още примери трябват ли? Ами учителят, който нарича децата тъпи изроди? Ами възпитателката в детската градина, която залепва с тиксо устите на децата, „за да не викат“, а не я уволняват „защото е добър професионалист и друг няма кой да работи за тия пари“.
Това са осем точки, само осем точки, които красноречиво говорят сами за себе си.