Често държанието ни си има логично обяснение. Нека разгледаме някои от най-любопитните и известни синдроми:
Синдром на Стендал
Изглежда леко смешно, но на страдащите от това състояние не им е никак забавно. Синдромът на Стендал се проявява в замаяност, прималяване, силно сърцебиене и понякога дори халюцинации, когато човек е заобиколен от красиви произведения на изкуството.
Според статистиката най-опасното място за страдащите от това явление е галерията „Уфици“ във Флоренция. Името си синдрома получава заради една книга на Стендал, в която той описва чувствата и възхитата си при посещение именно в италианския град.
Синдром на Ван Гог
Сто на сто в момента си мислите за отрязаното ухо на художника? И правилно – това е синдром, в който болният настоява за операция и дори, о ужас, оперира сам себе си.
Синдром на Вахтер
Този синдром се проявява, когато човек, получил малко власт, се опиянява от нея и се старае да проявява колкото се може повече, създавайки проблеми и трудности на другите хора. Както се казва „Дай на човека власт и му гледай сеира“.
Синдром на френския бордей
Смокини и черници, шок и ужас! Когато живеят или работят заедно, жените в едно общество синхронизират цикъла си (по-точно се синхронизира овулацията).
Това се дължи на животинското начало на човека и феромоните, като целта е женските индивиди в една общност да имат равен шанс за създаване на поколение. И още един интересен факт: цикълът на всички дами се приспособява към цикъла на алфа женската, дори и официално такава в колектива да няма.
Йерусалимски синдром
Това е вид мегаломания, която се проявява единствено в Йерусалим. Турист, който посещава древния град, завладян от историята и религията, изведнъж решава, че той владее божествени и пророчески сили и че е длъжен да спаси света.
Освен че започва да обикаля Стария град и да търси последователи, неизменно допълнение към множеството симптоми на „Спасителя“ са театралност в речта и движенията.
Парижски синдром
Още един синдром, проявяващ се на точно определено място и по-конретно, в Париж. Жертви на него стават спокойните и вежливи японски туристи.
Те идват с нагласата, че ще попаднат в място-мечта, обвито в романтика и блаженство, а вместо това получават доста агресивен град, населен от безброй емигранти, които се държат агресивно, невъзпитано и се прехранват основно чрез кражби.
Годишно около 20 японски туристи изпадат в Париж в тревожно състояние, деперсонализация и чувство на тревога. Най-добрият начин за лечение на Парижския синдром е страдaлeцът незабавно да се върне в родината си.
Синдром на Дженовезе
През нощта на март 1964 г. Кити Дженовезе е нападната, изнасилена и малтретирана от непознат маниак. В опит да избяга се втурва в жилищен блок, но там е застигната и намушкана осем пъти с нож.
Виковете й са чути от над 30 човека, живеещи в кооперацията, но никой не й се притичва на помощ. Затова синдромът на Дженовезе или „ефектът на лошия самарянин“ се отнася за хора, които са станали свидетели на чрезвичайна ситуация, но не се опитват да помогнат на жертвите.
Синдром на Адели
С него се означава всепоглъщащата любов и болезнената страст, която остава без отговор. Синдромът е получил името си от историята, която се случила на дъщерята на писателя Виктор Юго – Адели. Тя се запознала с циничния английски офицер Алберт Пинсън и веднага решила, че това е мъжът на нейния живот.
Но офицерът не отвърнал на чувствата й – не помогнала нито красотата й, нито визитката на известния й баща. Адели го преследвала из целия свят, лъжела околните, че са женени, като дори му наемала проститутки, защото само от тях не го ревнувала. Накрая буквално полудяла от несподелената любов.
Шокиращи синдроми, за които дори не подозирате 2