Те са родени на хиляди километри от родината ни, но в един момент от живота им се оказват пряко свързани с България. Ще ви запознаем с делата на едни чужденци, чиито имена сте свикнали да виждате да красят булеварди, улици, стадиони и т.н. А замисляли ли сте се защо? Защото, макар и чужденци, те са помагали на българския народ и искрено са обичали България…
Фритьоф Нансен и спасяването на българските бежанци
Ако разгледате материала за Фритьоф Нансен в уикипедия, ще научите, че това е бил виден норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и лауреат на Нобелова награда за мир.
С какво обаче личността на норвежеца е свързана с България? Като върховен комисар на Обществото на народите (ОН) в периода на гръцко-турската война (1919-1922 г.) той помага на милиони бежанци, сред които и много българи от Западна Тракия, да се приберат по домовете си. За тази цел Фритьоф Нансен изготвя революционния за времето си Нансенов паспорт, благодарение на който хиляди наши сънародници са депортирани от егейските острови на родна земя. Именно за тази своя хуманна дейност през 1922 г. великият норвежец е удостоен с Нобелова награда за мир. Негова е показателната за веруюто му реплика „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша”.
България също показва признателността си към норвежкия дипломат. През 1921 г. Нансен е награден с почетния знак на Българския червен кръст и с ордена „За гражданска заслуга“. През 2012 г. в междупарковото пространство до НДК пък бе открит негов паметник.
Джеймс Баучер – журналистът с британски паспорт, но българско сърце
За Джеймс Баучер, ирландски журналист и дългогодишен кореспондент на вестник „Таймс“ за Балканите, е малко да кажем, че е обичал България. Защото той направо я е обожавал. За него нямало по-приятни занимания от тези да се облече в българска носия, да яде кромид лук и, естествено, да пие ракия.
Как обаче става така, че от далечна Ирландия се озовава у нас? След като завършва в Дъблин и Кеймбридж, ирландецът напуска престижната си работа като преподавател в „Итън“, за да започне работа в „Таймс“. Впоследствие е командирован като кореспондент на вестника за Югоизточна Европа.
В своите материали Джеймс Баучер описва подробно трудностите и несгодите, на които са подложени българите след Освобождението. Отправя остри критики към Букурещкия и Ньойския мирен договор и се превръща в яростен защитник на националната ни кауза. Благодарение на него, повечето европейци научават, че в сърцето на Балканите живее един добър и честен народ, който обаче е жестоко ограбван през размирните тогава години.
И една повече от любопитна подробност: всички знаем прословутата картина на чеха Иван Мърквичка – „Ръченица“. А знаете ли кой е едрият мъж, пременен в шопска носия, който потропва народния танц? Да, това е самият Джеймс Баучер! Действието на картината се развива в кръчма в село Бистрица, Софийска област. Именно там ирландският журналист се запознава с чешкия художник, а общото помежду им е голямата им любов към България.
Предсмъртното желание на Джеймс Баучер е да бъде погребан край Рилския манастир – той е единственият чужденец на когото е оказвана подобна чест.
Луи Айер – швейцарецът, който ни даде спорта и живота си
Днес, когато се радваме на успехите на нашите спортисти, не знаем, че трябва да благодарим и на един швейцарец, който поставя основите на спорта в България. Неговото име е Луи Айер. Той е роден 1865 г. в град Хомберг, а през 1894 г. по покана на просветния министър Георги Живков идва у нас в качеството си на педагог .
На българска земя действената му натура веднага се проявява и той основава т.нар. Юнашки дружества – с други думи, това са били първите спортни клубове. Прословутото скандиране „Българи, юнаци!“ произлиза именно от това, че съюзът на българските гимнастически дружества се казвал „Юнак“. С голямо желание Луи Айер запознава младите българи с леката атлетика, вдигането на тежести, юмручния бой (бокса) и „ритни топка“-та (футбола). Именно той ни носи и първите истински боксови ръкавици и футболни топки.
Но да кажем, че Луи Айер е бил само основоположник на спорта у нас е все едно да кажем, че Чърчил е бил само любител на пури. За периода, в който е у нас, швейцарецът заобиква България като своя втора родина. И дори дава живота си за нея. Когато през 1912 г. започва Балканската война, спортистите, подготвяни от Айер, образуват т.нар. „Юнашки легион“, който се включва във военните действия. Легионът се състои от над 200 бойци и се ръководи лично от чужденеца. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас.
След разгрома ни в двете войни и разгневен от лъжите и нарочните антибългарски публикации в западната преса, Айер издава на френски книгата си „За България“ („Pro Bulgaria“). В нея той защитава националните ни интереси и се опълчва на пропагандата на българските съседи, които се опитват да ни изградят образ на агресор. Всички приходи от книгата са дарени на ветерани от войната.
Първата световна война го заварва когато вече е на 51 години, но той отново иска да се сражава под българския флаг. Военнто командване отлично знае колко ценен е Луи Айер за обществения живот у нас и за да го запази жив, го зачислява към обоза. Желанието на храбрия швейцарец обаче е да се бие на първа линия и се включва като офицер-доброволец в 33-ти пехотен Свищовски полк. На 2 септември 1916 г. при отбраната на град Дойран загива, застигнат от смъртоносен куршум. Загива за България.