Всички котки са различни, затова е разумно да се предположи, че не съществува единна котешка философия. В света живеят котки-фройдисти, котки-юнгианци и котки рационалисти като Декарт. Вашият домашен любимец най-вероятно също е привърженик на определена философска школа, но не сте се замисляли върху това. А може да се окаже доста любопитно. Вижте този кратък наръчник по основните философски направления и се надявайте котката ви да не е солипсист:
Котаракът Леополд – стоик
Бедният Леополд стоически търпи издевалтествата на мишките. И всичко това, защото за стоика на първо място е добродетелта, дълга пред обществото и нравствената чистота. Леополд е благороден котарак, отстояващ своите идеи вори във вреда на собственото си здраве. Леополд се характеризира със свойствения за стоицизма космополитизъм, изравняващ пред лицето на света закон за всички – свободни, роби, гърци, варвари, мъже, жени, котки и мишки. С каноническия призив „Дайте да живеем заедно!“ Леополд в чист вид декларира привъръзността си към класическия стоицизъм.
Котаракът Гарфилд – епикуреец
Обичайно на стоиците се противопоставят епикурейците. Ето защо, на мястото на добродетелния Леополд идва дебелият фен на пороците и удоволствията – котаракът Гарфилд. Искрен последовател на Епикур, той също смята, че смисълът на съществуването е в отсъствие на страдание, невъзмутимост на душата (атараксия) и наличие на много добри приятели. Главният етически принцип на Гарфилд е удоволствието от битието. „Няма храна – няма щастие!“ – обича да казва той. На приятелския въпрос „Какво да правя с теб?“ опашатият хрантутник отговаря: „Храни ме, обичай ме и никога не ме изоставяй!“ Дори самият Епикур не може да го каже по-добре.
Чешърския котарак – релативист
Всичко тече, всичко се променя, всичко зависи от всичко и нищо не зависи от нищо, всичко е непостоянно, всичко е относително… В това се вписва Чешърския котарак с неумолимия си навик да се появява от нищото и да се разтваря във въздуха, оставяйки зад себе си само една ехидна усмивка. Маниерите му на говорене са такива, че ти иде да го замериш с маратонката си по наглата му мутра. Но котката не е виновна. Работата е там, че в релативизма, както и в Страната на чудесата, не съществува нищо устойчиво и стабилно. Какво каза котаракът на Алиса? Със сигурност ще стигне някъде, ако върви достатъчно дълго. Нищо конкретно, нищо разбираемо, но толкова типично за релативиста.
Котаракът в чизми
Котаракът в чизми е смел и в известен смисъл простодушен и по всичко личи, че не се вълнува от онтологически и епистемологични въпроси. Можем обаче спокойно да кажем, че Котаракът в чизми е социален философ, отлично разбиращ обеществената йерархия, социалната мобилност и сложните взаимоотношения в обществото. „През годините са ме наричали с много имена. Диабло Гато. Яростният любовник. Чупакабра. Игривият прелюбодеец. А също и Червенокоското. Но главно съм познат като Котаракът в чизми.“ Това е отлична позиция за котка.
Багира ( и тя е котка, при това доста голяма) – традиционалист
Да, знаем, че в книгата на Ръдиърд Киплинг Багира е момче, но в случая ще я приемем за момиче. И така, нашата уважаема Багира е абсолютен традиционалист. За нея са характерни идеализация, абсолютизация на традициите и навик постоянно да се обръща към абсолютното познание, което се явява Законът на джунглата. Законът на джунглата е над всичко. Да се съмняваш в него е предателство. Да го оспорваш е равносилно на смърт. Ето защо Багира е традиционалист. Не трябва да мисли, не трябва да се съмнява, не е нужно да избира – дпстатъчно е да следва буквите на закона. „Какво казва Законът на джунглата? Първо удряй, после говори!“ Съгласни сме.