Вероятно сте гледали сладурската анимация „Търсенето на Немо“ на анимационното студио Pixar. Аниматорите и сценаристите на продукцията станали истински фанатици по въпросите за изображенията на подводния свят.
Например, за да се подготвят за сцената, където рибките Марлин и Дори се оказват в утробата на кита, двама от членовете на творческия екип се наврели във вътрешността на мъртъв кит, който бил изхвърлен на брега в северната част на Марин Каунти. Членовете на екипа също така се занимавали с дисекция на мъртви риби, за да изучат по-добре тяхната анатомия – мускули, сърце, хриле, плавателен мехур…
Режисьорът и сценарист на филма Андрю Стантън поканил студиото специалисти с международна слава, като например Марк Денни от Стандфорд, който прочел лекция за вълните; Тери Уилямс от Калифорнийския университет в Санта Круз, който бил експерт по китове; Мат Макхенри от Бъркли разказал за движението на медузите; Мими Коъл от Бъркли обяснил в детайли механизма на движения на морските водорасли.
Сонк Джонсън от Университета Дюк прочел лекция за подводната полупрозрачност, тъй като много морски обекти били полупрозрачни – те нито са напълно прозрачни, нито напълно тъмни.
Когато друг експерт, Майк Греъм от Морската лаборатория в Мосс Ландинг споменал, че водораслите не растат по кораловите рифове, режисьорът Андрю Стантън дал указание да се махнат водораслите от всички изображения на коралови рифове.
Изобразяването на океана бил другият основен проблем. В началото на техническата работа над филма екипът под ръководството на водещия технически специалист Орън Джейкъб решил да включи визуални ефекти, които да направят морската среда по-реалистична.
Експертите стигнали до заключението, че от гледна точка на зрителя важен ефект ще бъде осветлението: светлината, преминаваща през водата във вид на отделни снопове лъчи и светлината, която се пречупва на дъното на океана.
Други характерни признаци на подводния свят са малки плаващо отломки, постоянното движение на растенията, причинени от вълните и потъмняващите на значително разстояние цветове на обектите, отделени от зрителя от голямо количество вода.
Затова екипът разработил софтуерни инструменти, способни да създадат описаните ефекти, базирани на модифицираната версия на Fizt – програми, използвани в „Таласъми ООД“ за предаването на движението на козината и текстилните тъкани, но сега софтуерът бил използван за симулиране на движението на водата.
След като Стантън видял тест кадрите, осъзнал, че резултатите са се получили повече от реалистично. Техническият екип изобразил подводният свят толкова майсторски, че било невъзможно да се различат реалните снимки от кадрите, създадени с помощта на компютърната анимация. Проблемът бил, че говореща риба във фотореалистичен океан щяло да изглежда неуместно.
Техническите спецове променили малко своите инструменти за постигане на т.нат „хиперреалност“ – с този термин екипът на Pixar наричал стилизираната реалност, която създвала усещането за реалност, но не била абсолютно фотореалистична.
Понякога създателите на рисунките се отклонявали от техническата точност, но само в интерес на разказването на историята. В началото Дори плавала без да движи опашката си – това е вярно за техния вид (син танг), тъй като те основно ползват перките си, но се наложили изменения, тъй като за аудиторията този метод на придвижване би изглеждал неправдоподобно.
Във филма Дори се движи с опашка. Също така, било изяснено, че рибата-клоун (каквито са Немо и баща му Марлин) си сменя пола, когато умре главната женска, но във филма Марлин си остава мъжки.
Веднъж, когато научният съветник на филма Адам Самърс емоционално критикувал изобразеното поведение на някоя от рибите, арт-директорът Ники Риерва, който отговарял за дизайна на персонажите, му напомнил: „Адам… рибите и не говорят“.