Най-ранното споменаване на Япония е открито в китайска книга: там Япония била описана от гледна точка на китайците. Когато китайците гледали на изток, където е Япония, те гледали в посоката, от която изгрява слънцето.
В 57-а година от новата ера в източната столица на Китайското ханство бил изпратен първия японски посланик. Тогава Япония и японците били наричани Во, а Япония била във васална зависимост от Китай. Борбата за власт вътре в Япония постлала пътя на междуособици.
В първия век от новата ера кланът Ямато станал по-силен от своите съседи, а в V век от н.е. Ямато станал синоним на Япония. Постепенно в Япония се появило централно правителство – японците преодолели зависимостта си от китайската култура, включително и от китайската политика, и в крайна сметка се освободили от китайското управление.
Около 600 година от новата ера японският принц-регент Шотоку, голям поклонник на китайската култура, внесъл в японското общество конфуцианския модел на ранг и етикеция.
По негови разпореждания в употреба постепенно влезли китайския календар, била разработена система от пътища, построени били множество будистки храмове, съставена била съдебна система. В Китай да учат будизма и конфуцианството били пратени студенти – така Япония установила дълготрайни дипломатически отношения с Китай.
Освен това, Шотоку измислил за Япония названието „Страната на изгряващото слънце“ – той така и написал в послание до китайския император: „От страната, където слънцето изгрява, в страната, където слънцето залязва“. Това обаче изглежда оскърбило китайците, защото японският принц се поставил редом до императора – Синът на Небето.
От 645 година от новата ера, според японската история, дворцов преврат довел до поземлена реформа – цялата земя започнала да принадлежи на държавата и управляващото семейство.
Оттогава във всички официални документи Япония се нарича Страната на изгряващото слънце. От 670 година китайците били принудени да се примирят с това име. То останало и до днес светът знае Япония под това название.