Тази способност я имаме всички и у нея няма никаква мистерия.
Всеки човек има няколко сигнални системи. Минимум две. При втората сигнална система информацията носи невербален характер (жестове, пози, дишане, миризма), които се предават и получават несъзнателно.
В човешкото съзнание има мощен филтър, отсейващ голяма част от възприеманата информация като несъществена. Но това не означава, че ти изобщо не се възприема.
Тя се възприема, обработва и веднага след като нещо от тази купчина данни се окаже от значение, бива даден сигнал за тревога, човек се обръща и вижда, че някой го гледа.
Това не е случайно, според мозъка трябва да се предприемат действия. Човек няма очи на гърба си, но и „щатните“ очи улавят с периферното си зрение всякакви микродвижения (или неповдижен обект сред подвижни).
Така са оцелели нашите предци в каменната ера. Реакцията срешу вперения поглед помагала да се „усети“ хищника или врага от засада.
При това не е нужно да се знае точно откъде идва тревогата, а е възможно да се реагира инстинктивно (да се спреш, да се обърнеш назад, да промениш местоположението си и т.н.).