Няколко прости правила, които може да усложнявате колкото Ви душа иска и извод, с който сте наясно по рождение, но обичате да си припомняте.
Правила:
• Трябва да вземете решение какъв сайт ще правите. Становището Ви разбира се, подлежи на промяна поне веднъж седмично, но това са подробности.
• Необходим Ви е офис. Отначало хората ще работят от собствените си домове, но все пак се нуждаете от помещение, най-малкото за престиж. Не се съсредоточавайте излишно върху това – може да наемете първото пространство, което Ви се стори изгодно, пък било и мазе…
• Нуждаете се от работници разбира се, за всичко са необходими хора… Пуснете обява в първия Ви попаднал сайт за работа. Няма нужда самите Вие да знаете какви точно хора търсите – при тази безработица все ще се намерят куп заблудени или отчаяни…
• Отсейте кандидатите на случаен принцип – така както Ви „падне”. Имате ли друг избор? Не е възможно да повикате всички на интервю.
• Не подреждайте CV-тата в реда, в който очаквате да дойдат кандидатите – това е излишно губене на време от Ваша страна. Какво значение има кой кой е? Интервюто преминава така: интервюиращият говори, интервюираният – слуша. В случай, че последният не се изплаши от поставената му трудноизпълнима задача, може да се окаже подходящ. Ако пък си хване пътя – още по-добре – това ще Ви спести допълнително отсяване.
• В деня след интервюто ще ви стане ясно, че нямате физическата възможност да прегледате всички изпратени материали (повечето от интервюираните веднага са го осъзнали, ама тях кой ги пита). Просто се обадете на хората и ги накарайте да пращат по-рано информацията на порции. Тук още няколко кандидати ще се откажат – толкова по-добре за Вас! Пак си стестявате отсяване…
• Подберете няколко души все пак, на принципа “проба – грешка”. Целият бизнес на тази стратегия лежи, ама-ха!
• Обадете се на одобрените кандидати предния ден, че на следващия са на работа. Най-добре им го кажете около 22:30 часа. Какво по-удобно време от това? Ако някой не вдигне телефона – той губи!
• От изключителна важност е дебело да подчертаете в разговора, че независимо от длъжността, за която наемате хората, може да ги накарате да мият прозорци. В действителност после ще ги пратите да разнасят вестници, ама то не врат, ами шия…
• В уречения ден елате поне половин час след посоченото време. Нека си чакат бъдещите работници, Вие сте шеф и трябва да си предадете тежест.
• Отворете вратата на офиса и приветствайте хората с нещо от сорта: „Добре дошли, колеги! Сядайте и почвайте да пускате статии! Ще правим сайт! А, то още няма интернет….ама… вие вкъщи нали имате? Сега ще проведем една бърза оперативка и отивате да работите от домовете си, че…сайт ще правим! Вадете си тефтерите и химикалките да записвате! Надявам се, носите си такива, нали? Ние тук няма как всичко да ви осигурим.”
• За да снабдите хората с най-елементарното – тефтери, не е необходимо да имате печатница, но ако случайно разполагате с такава – нима там няма по-важни неща за изработване?
• След известно време, когато редакцията вече се е сдобила с екстрата, наречена интернет и Вашите журналисти работят от офиса, значи е настъпил моментът да назначите главен редактор.
• Неговият избор е като детска игра – няма нищо общо със сложния и мъчителен процес на репортерския подбор. Трябва да следвате само две основни правила: първо– необходимо е главният редактор да е пълен аматьор, подобно на журналистите, и също като тях да няма и най-малка представа от професията, която ще упражнява. И второ – независимо какъв сайт правите – градски, регионален, правителствен …, редакторът Ви задължително не бива да има никакви познания за съответния град / регион / правителство…
• Всеки ден повтаряйте по няколко пъти на Вашите журналисти, че един от тях ще бъде уволнен. Всяването на страх и напрежение сред служителите е от стратегическо значение за нормалното протичане на работния процес.
• В хода на плашене с уволнение, ни в клин, ни в ръкав, назначете нов човек. Какво пък толкова, защо да не го направите? Вие сте шеф, Вие решавате как да действате във Вашата фирма.
• За новоназначения естествено няма предвиден компютър, но това не бива ни най-малко да Ви тревожи, защото работникът ще си донесе личния. Защо ли Ви трябваше да осигурявате компютри за останалите?
• Телефони (от най-евтините, разбира се) обаче все някога ще се наложи да закупите. Първите месеци репортерите ще ползват личните си, но друго си е да им звъните по служебния в неделя сутрин, да речем. Може пък точно тогава случайно да сте установили, че някое заглавие, поместено преди два дни в сайта не Ви допада особено…
• Забранявайте на служителите си да излизат от офиса в работно време, и паралелно с това изисквайте да отразяват всяко събитие, което се случва в тези часове, с автентични снимки, при това. Как ще се справят репортерите ли? Ама това си е техен проблем…
• След известно време ще се сетите, че всеки уважаващ себе си сайт публикува реклами. Понеже все още не разполагате с рекламни агенти, за целта ще използвате журналистите, разбира се. Те ще извършват тази дейност в извънработно време. Възнаграждение ли? Нали си получават полагаемата минималната работна заплата всеки месец!
• Не се изискват особени умствени качества, за да установите, че трудно някой би вложил пари във Вашия все още световнонеизвестен сайт. Затова рекламата ще е безплатна естествено, обаче за по-голяма достоверност ще изисквате от репортерите снимки на служителите на „рекламираните” фирми. Ако някой не Ви донесе въпросните фотографии, ще го сплашите с уволнение.
• Когато съберете прилично количество материал за реклама, не мислете, че вече трябва да го публикувате. Напротив, дошло е време да се откажете от тази идея. Безплатна реклама в сайта ли?! Откъде-накъде? Всичко се плаща в този живот!
• След рекламите идва време за нещо ново и различно, за нещо супер оригинално, а именно: анкети. Пращайте ежедневно журналистите на стратегическо място да задават въпроси на минувачите, като задължително ги снимат. Тази дейност е най-добре да се провежда при изключително неблагоприятни метереологични условия, когато почти няма хора по улиците…
• Репортерите ще снимат анкетираните със служебните си телефони, разбира се. Последните често „забиват” и се налага да се рестартират по няколко пъти на ден, но ако журналистите Ви си вършат съвестно задълженията, ще успеят да задържат минувачите. Щом не могат, значи не са за тази работа и просто ще си тръгнат. Чудо голямо – ще наемете други, безработни – бол…
• Когато се убедите, че участниците в питанията са едни и същи лица, а задаването на въпроси всеки ден е безсмислено и т.н., просто премахнете анкетите от сайта. И без това кой ли ги чете…
• Сега е ред на нещо уникално и грандиозно, което…
И така, бизнесът продължава вече година… Сайтът върви и хората го четат. Само се чудите защо, аджеба кандитът, който беше №1 още на конкурса, взе че си тръгна във възможно най-неподходящия момент (като се замислите едва ли има подходящ, ама..). Причината е в работника разбира се – беше дисциплиниран, организиран и сериозен, така и не се почувства на място сред цялата организация.
Извод: Вината няма как да бъде във Вас, защото Вие сте шеф, а шефът винаги е прав (дори и когато е седнал).
Автор: Ивелина ЖЕЛЯЗКОВА