Но животът е винаги готов да даде втори шанс.
Не знам можеш ли да разбереш какво е да не се получава абсолютно нищо. Изобщо.
Говоря за това, когато се чувстваш кръгла нула и чуваш от момичето, което харесваш, че „Ти не си мъж!“ А след това отиваш на дъното.
В този отчаян момент от живота ми моите „постижения“ бяха такива:
Момичето ми хареса още от началото, но след няколко месеца общуване ме заряза. Нямал съм пари да я водя по ресторанти, клубове, да й правя хубави подаръци. Да не говорим за пътувания.
Дори за храна невинаги ми стигаха, живеех с приятел в „убита“ квартира в краен квартал.
Често посягах към алкохола след работа, защото само пиян не се чувствах пълен неудачник.
А после стана още по-лошо…
Изгониха ме от мястото, където работех като младши мениджър и никъде не ме взимаха. Не можех да си плащам стаята и се наложи да се върна да живея с майка ми. Без пари.
Когато си седях вкъщи, смазан от това, че не зная какво да правя и защо едни имат всичко, а аз не мога, се случи нещо, което промени реалността.
Гледах сайтове за работа. Строителство, работник на склад, мияч. Това ли исках? Така ли трябваше да прекарам живота си, неудачно? Дори заплаках от отчаяние.
И тогава ми писа Тя!
Ще избързам малко и ще ви кажа, че сега Катя е моя жена, вече чакаме второ детенце. Тя е много красива и добра девойка.
Отворих собствен бизнес – имам верига от заведения за хранене. Започнах с партньор от една точка, после купих неговия дял и ги доведох вече до 16 заведения. Имам планове да се разширя още повече. Мисленето ми се промени кардинално.
Купих къща, на всекиго по кола: на Катя, на мама, на себе си. Майка ми плака от щастие, когато й подарих ново Пежо. Редовно ходим на почивка в чужбина.
Но тогава нещата стояха така: аз, неудачник зад компютъра, и тогава нереално красиво момиче ми пише първа: „Здравей!“
Имах някоя и друга нормална снимка в социалните мрежи, но зад тях а бях просто ник. Дума след дума, харесах й. А тя на мене колко! Започнахме да общуваме!
Но когато тя ме попита какво работя, за целите ми, всичко вътре в мен ме заболя. Разбрах, че не мога да й предложа нищо. И изтърсих нека не си губим времето, а съм никой, а такива не ас нужни никому.
Глупаво беше, признавам. Но ако не й го бях казал, то сега нямаше да имам нищо. Тогава тя се пошегува, пусна ми линк и каза, че просто мисля неправилно. От там са всички проблеми.
Смела мисъл. Но много неправдоподобна – мина ми през акъла.
Усмихнах се горчиво, но отворих линка. Там имаше малка книжка буквално 10-15 страници. Няколко минути време.
И тогава прозрях. Четох на един дъх, мозъкът ми поглъщаше тази информация. Запазих я на компютъра си и я препрочитах в свободното си време.
Веднага щом си позволих да възприема тази информация, всичко започна да се променя. Тогава не разбирах как ще свърши всичко, но почувствах вълната, както се казва.
В началото ми позвъни приятелят, с когото бях наел квартирата.Предложи ми свободно място в тяхната фирма – тръгнал си един от техните специалисти. Казал една добра дума за мен.
После с него регистрирахме фирма, взехме кредит, открихме първото си заведение за хранене. После открихме второ, трето, изплатихме кредита.
Когато станаха 5, приятелят ми се прехвърли в друг бизнес, а аз купих негоия дял. Сега той успешно развива свой стартап. И до днес сме приятели.
След няколко месеца общуване по мрежите, се реших да поканя Катя на първа среща. Вечеря в скъп ресторант, посрещнах я с букет цветя. А по-нататък знаеш.
Тогава не разбирах, че съществуват разлики в мисленето на богатия и на бедния човек, но тази книга ми доказа, че ги има.
Ако ти си уверен, че животът ти трябва да бъде пример за децата ти, а не поредна история за това как „не се получило“.
Ако си готов да побеждаваш и да достигаш свотие цели, бъди в силно състояние – отдели 10 секунди да свалиш тази книга.
Ще разбереш как трябва да мислиш и какво трябва да правиш, за да постигаш целите си. Ще разбереш как да отидеш на ново ниво.
Ще научиш как да „пренастроиш“ мозъка си за това какво не трябва да правиш.
Вярвам, че ще постигнеш своето – защото ти можеш.
Бел. ред. – името на момичето е сменено, книгата е „Как правилно да си поставяме цели“ на Иван Зимбицкий.