Много наши традиции и навици изглеждат странни в очите на чужденците. Чудели ли сте се как изглеждаме от тяхна гледна точка? Сега ще разберем:
Българите и ходенето за риба
Българските мъже стават в 4 сутринта, взимат със себе си тонове съоръжения и ракия и тръгват. Тръгват на място „което само те знаят“. Дребен факт е, че никой от тях няма нужда от риба. Както и че всяка средностатистическа въдица струва по-скъпо от цялата риба, която могат да хванат за година напред.
А има и такива рибари, които са били последно за риба преди 7 години, но задължително се събират на всички празници.
Българите и висенето на опашки
Не обичат, но ако им се наложи, стоят до смърт, сякаш са обучавани в това изкуство. Способни са за секунда да запомнят лицата и главите на всички, чакащи на опашката, и моментално да преценят и изгонят навлека.
Но все пак това занимание си има плюсове. Докато чакахме на опашка в държавната администрация, написахме този материал.
Бабичките
Много заведения, междублокови пространства, поликлиники и бибилиотеки се намират под зоркото око на бабички. Тези сурови хора, дегизирани със забрадки, знаят всичко, виждат всичко и макар да не респектират със страшен вид, е по-добре да не влизате в конфликт с тях.
Друга любопитна подробност: тези мили стари дами може и да се придвижват трудно, но видят ли нужния им автобус или тролей, се запътват към него със скоростта на Юсеин Болт. И се бият за място като Майк Тайсън.
Българите и спортът
Българите обожават спортното облекло. Повечето от тези, които носят анцузи, имат към физкултурата същото отношение както хамбургерът към здравословното хранене.
Любовта към автомобилите
Българите обожават тунингованите автомобили. Като под думата „тунинг“ се разбира огромни калобрани в отровни цветове, неонови лампички, стъкла с фолио и мощен бас, чийто рев може да събуди мечка през зимата.
Есента
В началото провокира меланхолия. Оловно небе, тъмни облаци, дъжд, локви… Настроението го няма, а и предстои зима. А след това идва „циганското лято“ – няколко топли и сухи есенни дни, в които внезапно откриваш красотата около себе си. Цветни есенни дървета, неподражаем аромат на падащи листа… меланхолията си отива, за да даде път на нещо, което можем да наречем „светла“ тъга.
На село
Българите имат национална есенно-лятна-празнична забава: ходене на село. Способни са с часове да седят в задръстване, за да се разкарат от града. Това се прави принципно с две важни и взаимоизключващи се цели: да си починат и да поработят.
Българите и люпенето на семки
В България много обичат да чоплят семки – небелен, подсолен слънчоглед. При това, цялата прелест се заключава именно в чопленето, защото белени семки никой не си купува. Казват, че да оставиш семките, докато не свършат, е невъзможно. Верно е.