Малки пожълтели триъгълници, миришещи на барут, вехти страници с избелели мастилени петна. Писмата от фронта и до днес се съхраняват надеждно от много семейства и се предават като реликва на бъдещите поколения, така че никога да не бъдат забравени. Всяко писмо е пропито с копнеж и любов, надежда за бъдещето и разкази за живота в задните редици и на фронтовата линия.
Всяко писмо има своя история, отразяваща като огледало съдбата на семействата, докоснати от страшните и неотвратими ръце на войната. Писма, от които ни настръхва кожата, образува ни се буца в гърлото и бликват сълзи в очите. Писма, разказващи историята на цял един народ, писма, станали самите те история:
Из писмо на неизвестен войник
„Раниха ме в десния крак. Оперираха ме, извадиха осколките. Раните са леки – вече ходя на превързване сам. Надявам се, че скоро ще оздравея и отново ще бия немската гадина. Заради измъчения наш съветски народ, за вас, моите близки“.
Сержант Андрей Гаденов, 10 ноември 1942
„Недалеч от мястото, където сме, е разположен лагер. Лагер на смъртта. Ти навярно си чела във вестниците за лагера на Майданск. Само че този лагер неколкократно превъзхожда майданския. Шест милиона човека били унищожени там. <…> Камери, в които хората са дишали газ; пещи за изгаряне на трупове; ровове, в които хвърляли труповете, вярно, извършвали са го с немска прецизност – на единия ред главите са на една страна, на друг – на друга. Рововете догоре са пълни с кръв. И във всичко и навсякъде тази дяволска немска акуратност.
Може би в тила не всички вярват на описанията на тези безчислени ужаси. Да, трудно е да повярваш, че хора, приличащи външно на нас, са могли да стигнат до такава нечовешка жестокост. Но когато видиш всичко това, си задаваш въпрос: кои са тези същества, искащи да изтребят човечеството? Хора ли са това? Естествено, че не са хора! Скоро ще настъпи краят на тези ужаси, ще има разплата“.
Борис Ручйев, 7 март 1945 г.
„… Свободното време е малко. Мнозина трябва да се учат в движение. Но не трябва да се унива. Ние ще победим. Мама, татко и бабо, не се безпокойте за мен. Не плачете. Всичко е наред. Ваш син Коля“.
Николай Дронов, загинал край Керч през 1942 г.
„В дните, когато Вие, скъпи Александър Константинович, не щадите своя живот, защитавайки всеки метър съветска територия, ние се заричаме да се учим „добре“ и „отлично“, да бъдем дисциплинирани, да помагаме на фронта. Само вие, скъпите защитници на Родината, громите ненавистния на целия съветски народ враг“.
Писмо от ученик до своя учител Александър Беневоленски на фронта
„Здравейте, скъпи мои и винаги любими ми деца! Преди час си спомних в землянката бойните резултати, своите роднини и близки. Вратата се отвори и заедно със студения въздух в землянката влезе пощальонът. Подаде ми писмо, написано с детски почерк, с вълнение отворих плика. Моите другари ме помолиха да прочета писмото на глас, както и направих. Всички сме доволни, че нашите малки приятели мислят за нас, изпращат ни своето пионерско привет.
Топлите ви думи, пожеланията ви са много ценни за нас. Те ни сгряват. Вече четири месеца откакто аз със своите другари се намираме на този участък на фронта. Пристигнахме тук в дните, когато врагът събираше всички сили, за да завземе града. Стотици самолети летяха над нас, ежедневно пускаха стотици бомби. Градът беше покрит от димящи пожари, горящи къщи, заводи, купчини дървета, бензинови резервоари, гореше всичко, което е създавано с многогодишен труд от народа на нашата Родина.
Врагът не жалеше нищо. Но ние успяхме да изпълним заръката на Сталин и зова на Родината: „Нито крачка назад!“ Оцеляхме, въпреки че понякога беше много тежко, особено в дните, когато по Волга имаше дебел лед и хората под артилерийски и минометен огън трябваше да ни доставят на лодки продукти и боеприпаси.
Заслугата за това, че защитихме Сталинград не е само на войниците, но и на целия съветски народ, това е заслуга на тила, който безпроблемно ни ковеше оръжие, изпращаше ни техника, боеприпаси. Помнете, деца, ще има и на нашата улица празник…
Придобивайте знания, изучавайте здраво руския език и литература, география и история, военното дело и немския език. Ние обещаваме да изпълним нашите задачи, а вие се справете „отлично“ със своите задачи. Ако ние изпълним това, ще победим врага. Поздрави от фронта А. Беневоленски.“
Отговорът на учителя