Обичате ли вицове? Значи сте на точното място. Представяме ви 5 от финалните истории на властелина на вица Слави Трифонов.
Уважаеми зрители, лятото е към своя край и затова днес ще ви разкажа една лятна история. Кой от вас не е пътувал по българските магистрали, кой от вас не знае какво има покрай тях… Особено на определени участъци.
А за тези, които все пак не знаят, пояснявам – покрай магистралата доста често се срещат от онези работещи момичета, чието призвание е да облекчават дългите самотни дни и кратките спирания на шофьорите на тирове или просто да подаряват срещу десетина-двайсет лева различни телесни изживявания на закъсали в личния си живот граждани. Ако някой още не е разбрал – опитвам се да кажа, че покрай магистралата често има проститутки.
Но в един хубав ден, едно полицейско управление решило да се заеме с този въпрос и да разчисти поверения му участък от магистралата, тъй като точно в този ден щяла да идва делегация от София, за да открие въпросния участък за четвърти път.
И така, минали полицаите с два микробуса, насъбрали в тях двайсетина проститутки и ги закарали в районното управление, за да оформят документално тази смела акция.
Но понеже, както казах, било лято и била голяма жега, полицаите се смилили и вместо да карат работещите момичета да седят наблъскани в някоя гореща стая, ги строили в колона пред районното и почнали да ги викат една по една вътре.
Точно в този момент обаче пред районното минала осемдесетгодишната баба Василка. Тъй като бил такъв час на деня, в който нямало нито един сериал, баба Василка скучаела и си търсела нещо интересно за вършене.
Когато видяла наредените в колона момичета, бабата се спряла, поогледала се и като не разбрала какво точно става, дръпнала последното момиче и попитала:
-Кво става тука, ма, баби, защо сте се наредили така?
Момичето може да било всякакво, но някак си му станало неудобно да обяснява на баба Василка, че е арестувана проститутка. Затова погледнало бабата и казало:
-Ми бабо, тука е плод-зеленчук, ей сега донесоха пресни евтини портокали, по левче килото, та сме се наредили на опашка и чакаме да си вземем…
-Ааа, портокалии – ухилила се баба Василка – по левчеее… Мче то по-евтино, отколкото в хипермаркета бе! Пък и аз обичам портокали. Я ще се наредя да чакам и аз.
И с тези думи бабичката се наредила зад последното момиче и кротко зачакала да й дойде редът за – както си мислела тя – портокалите.
Съответно пък, полицията си вършела работата и един офицер постоянно излизал отвътре, за да взема поредното момиче.
И така, едно по едно, едно по едно, при последното си излизане офицерът стигнал и до баба Василка. Излязъл той, застанал до нея, огледал я отгоре до долу и невярващо казал:
-Абе, бабо, и ти ли тука бе?
-Ми и аз ми – почти обидено казала баба Василка – що да не? К’во като съм на осемдесет, то аз много обичам… Кво, нямам право ли?
-Лелеее – казал полицаят – и как успяваш, като си толкова стара?
-Ми как – казала баба Василка – малко ми е зор, ама успявам. Свалям ченето и само смуча.
***
Уважаеми зрители, сега ще ви разкажа една история за семейството. За семейните ценности и за човешките взаимоотношения.
Историята се случила на Гичка от село Чурка – Смолянско.
Гичка, останала вдовичка и вече цяла година нямало мъжка ръка, която да оправя нейната къща. Къщата се килнала, плевнята била пред срутване, кюнците ръждясали, комина хванал паяжини…и вдовичката Гичка, отчаяно започнала да си търси мъж. Всяка вечер гледала шоуто на Слави и била тайно влюбена в Тодор Башиянов, но много се разочаровала като разбрала че има сериозна връзка.
Затова всяка сутрин Гичка, ходела до табелата на село Чурка и я четяла на глас, та белким някой от съселяните и схване намека.
Накрая усилията й дали резултат. Събрали се в кръчмана кмета, попа и даскала и решили да я съберат с бай Кольо – Простия.
Отишли тримата при Гичка и й казали:
– Гичке, намерихме ти мъж. Бай Кольо овчаря. Вярно не може да чете и да пише, но пък има добро сърце и все някак ще ти е опора в живота.
Оженили ги и още първата вечер Гичка решила да сготви на мъжа си. Наредила продуктите и тъкмо щяла да почне да ги реже, когато бай Кольо я подпрял отзад и казал:
-Гичке, мен тате ме е учил, че жената преди да почне да готви, трябва да я уважиш…
Уважил я Кольо, Гичка приготвила манджата, навела се да я сложи във фурната и в това време пак усетила зад себе си мъжката сила на бай Кольо – простия.
-Гичке – казал младоженецът – мене мама ме е учила, че докато мъжа чака да стане манджата, трябва да уважи жена си.
Пак я уважил Кольо. Манджата станала и седнали да вечерят. След като Гичка започнала да разтребва масата, понавела се да забърше трохите и бай Кольо пак я захванал изотзад.
-Булка, от сестра ми знам, че кога ти е харесало как е сготвила жена ти – трябва да я уважиш.
Уважил я той и дошло време да си лягат. И тъкмо когато Гичка загасила лампата, ръката на Кольо простия се протеглана под юргана и той казал:
-Брат ми ме е учил, че мъж и жена не бива да заспиват, без мъжа да е уважил жената.
На другата сутрин Кольо простия излязъл с овцете, а кмета попа и даскала се наредили на оградата на Гичка и когато тя излязла я попитали:
-Гичке, как е новия ти мъж?
-Абе верно прост е, ама пък е от добро семейство.
***
Уважаеми зрители, аз много искам да разказвам финални истории, но сценаристите не ми дават.
Даже ме водят да ям вкусна италианска храна само и само да забравя, че ми се разказва финална история.
Но днес не могат да ме спрат.
Историята се случила в кабинета на видния столичен лекар Простати Евстатиев.
Простати бил универсален специалист, а в неговата бляскава кариера била низ от изумителни медицински постижения.
Неслучайно негови клиенти били само заможни хора по света и у нас.
Ще ви дам само бегли примери. Доктор Простати бил излекувал Уейн Руни от косопад, Бионсе от запек, Искрен Пецов от мания за величие и Тина Търнър от бабешко буйстване на сцената.
Затова не било случайност, че един ден в кабинета на доктор Простати влязла Муца Писанкотева – съпругата на шефа на кръга „Котараците“ и най-богат българин според авторитетното мнение на списание „Форбс“, Уикилийкс и РПУ-то в Банкя.
Баровската съпруга седнала на стола и казала:
“Докторе, от нищо не се оплаквам, но чувствам, че нещо ми липсва…”
Лекарят се усмихнал и попитал:
“Разкажете как минава един ваш ден, госпожо?”
Богаташката жена започнала да разказва без задръжки като пред лекар:
“В един мой ден няма нищо особено, докторе.
Сутрин се събуждам и правя лека закуска – хапвам сандвич с италиански колбас вентричина, сандвич с черен хайвер, сандвич с филе от бебе-сьомга и сандвич с пармезан от мляко на девствена крава.
Но да не си помислите, че преяждам, докторе.
Просто сандвичите са съвсем малки и затова към 11 часа пия чай с френски петифури, натурален сок с плодова салата и мляко с мюсли.
И докато се усетя то станало време за обяд, когато хапвам между 15 и 20 пипала от октопод със салата рукола, спагети с пет вида сос и късчета патешко месо, а накрая хапвам и тиквички по гръцки, студена супа гаспачо от чери доматчета и не повече от тава, тава и половина крем брюле.
И пак ви казвам, докторе, от нищо не се оплаквам, но нещо ми липсва…”
А лекарят казал:
“Случаят е ясен, госпожо, липсва Ви втора дупка на задника.“
***
Уважаеми зрители, винаги в края на предаването ви разказвам история. Днес реших да не е история, а да е приказка. И то не каква да е, а приказка с продължение. Живял самотен мъж на име Карло. Той си нямал никого на този свят. Единственото, което си имал, били златните му ръце на дърводелец. Всичко можел да направи Карло от дърво. Толкова бил добър, че за него не важал изразът от всяко дърво свирка не става.
Даже нещо повече, той можел да направи свирка и без да има дърво, но да не се отклонявам от приказка-
та. Един ден самотата го налегнала като влюбен слон – млада слоница. Седнал Карло край камината и докато гледал пламъците, сълза издайница се стекла по мъжкото му лице. Плачел старият майстор, защото си нямал дете. И пак докато гледал пламъците, хвърлил един дънер в камината и в този момент му хрумнало да си направи дете от дърво. Извадил бързо горящия дънер и започнал да го дълбае.
Цяла нощ работил, пилил, шкурил, рязал и накрая заспал с дървеното човече в ръцете си. И тук идва приказният елемент. Незнайно как, дървената кукла оживяла и така дърводелецът от Карло се превърнал в татко Карло. А дървеното момченце нарекъл Буратино.
Сега ще попитате откъде знам, че е момченце. Знам, защото татко Карло бил толкова добър, че дори дървения чеп, който бил в дънера, той не го махнал, а го оставил там, където трябва да е. Даже го поливал да расте на воля, но това не е главното в приказката.
Заживели двамата щастливо, татко Карло освен парите, които изкарвал от дърводелството, започнал да взема и майчински. Което било хубаво, като се има предвид, че Буратино нищо не ядял и всичките пари оставали за татко Карло. Буратино растял весело и безгрижно, защото нямал проблеми с падането и ожулването на колената и дори започнал да усвоява занаята на баща си, като сам се байцвал и се лакирал против дървояди.
Един ден това щастие рухнало. Буратино заболял тежко и се наложило татко Карло да го заведе в болница. Татко Карло през цялото време стоял пред операционната, кършил пръсти притеснен и унил.
След няколко часа излязъл хирургът, свалил си ръкавиците и казал:
„Татко Карло, имам една лоша и една добра новина…“
„Започне-те с лошата, докторе, че да ме разведрите после с добрата…“
„Ами Буратино беше в много тежко състояние, две операции му направихме, после се наложи и трета. Рязахме, шихме… но той просто не издържа и почина на масата.“
„Докторе, каква е добрата новина тогава?“
„Сега си имаш едно много хубаво дървено корито!“
***
Уважаеми зрители, ще завърша с една лятна любовна история, която се случила миналата седмица в модния столичен чалгаклуб «Ръца-Пръца». Там всяка вечер млади хора се забавлявали, като подрусвали гьобеци на последните 40 песни на Гъмзата, написани през последния месец.
В тази непринудена атмосфера се запознали студентът по минно инженерство Боби Бобовдолски и елитната красавица Райка Винеткова. Боби Бобовдолски имал огромен успех сред жените, защото винаги ги покорявал с думите: «Уча за минин инжиньер, искаш ли да та изкъртя с таз мойта голямата сонда?».
Райка Винеткова пък била известна в столичния хайлайф с това, че доскоро работела на Околовръстното шосе, където продавала винетки на тираджиите.
Боби и Винетка веднага се харесали, хормоните в тези два млади организма кипнали, а в главата на Боби зазвучал хитът на сър Стенли Ройс: «Целия, целия, целия, целия, вътри, вътри, вътри, вътри, сух, сух, сух».
Но както обикновено се случва, оказало се, че двамата млади нямало къде да изконсумират страстта си.
-При мен не става, Райке – казал Боби Бобовдолски. – Живея в Студентски град с още двама нерези в стаята. Давай да ходим у вас.
-Ох, милооооооо – измъркала Райка – ми добре, ама трябва да сме много тихи, щото наште са си вкъщи. Те вече отдавна са заспали, ама ако ги събудим, баща ми ще те утрепе.
Подгонени от силата на сексуалните желания, Боби и Райка тръгнали към апартамента на манекенката, като по пътя Боби се разхълцал от изпитите в клуб «Ръца-Пръца» водки, а Райка изстенала:
-Ох, милоооооо, много ме възбуждат хълцащи мъже.
Двамата стигнали до апартамента, влезли тихичко и започнали да се натискат в хола, като много внимавали да не вдигат шум, за да не събудят спящите в съседната стая родители на Райка.
По едно време обаче Боби Бобовдолски погледнал тревожно партньорката си и казал:
-Райке, трябва спешно да отида до тоалетната.
-Милоооо, абсурд! – прошепнала манекенката. – Тоалетната е точно до спалнята на наште. Ще те чуят, ще се събудят и баща ми ще те утрепе. Иди в кухнята и си свърши работата в мивката.
Студентът Бобовдолски отишъл в кухнята, а след малко се показал на вратата и тихичко казал:
– Райке, готов съм. А нещо тоалетна хартия да ти се намира?