В един замък живял жесток крал, който не желаел да пуска никого в своите владения. На моста на пограничната река стоял часовой, въоръжен до зъби, на когото било заповядано да пита всеки, който се приближава към замъка „Защо идеш?“
Ако пътникът в отговор казвал лъжа, часовоят трябвало да го хване и да го обеси. Ако пътникът кажел истината, и тогава нямал спасение: часовоят незабавно трябвало да го удави в реката. Толкова жестоки били законите на владетеля на замъка и всеки, приближил територията, се сбогувал с живота си.
Но към охранявания мост се задал смелчак, който владеел законите на логиката. „Защо идеш?“ – попитал го сурово часовоят, за да осъществи поредното си наказание. Но пътникът знаел уловката и отговорил така, че охранителят, винаги изпълняващ безукорно заповедите на своя повелител, се разколебал и за пръв път бил принуден да пусне пътника да мине.
Какъв бил отговорът на изобретателния пътник?
Пътникът отговорил: „Идвам, за да бъда обесен“. Този отговор поставил часовоя в ступор. Да го обеси? Но тогава ще излезе, че пътникът е казал истината. А за истината трябва да го удави. Значи да го удави? Но в такъв случай ще се окаже, че пътникът е излъгал, а за лъжливо показание трябва да бъде обесен. Ето защо часовоят пуснал странника.