Живеех в апартамент, който получих от баба ми. Много обичах баба си, тя ме възпита – родителите ми вечно се мотаха по командировки. Но баба почина неочаквано за всички, за себе си също – просто една сутрин не се събуди, макар вечерта да бе напълно бодра. Никой не успя да се сбогува, но веднъж…
Погребахме я, аз встъпих в наследство, преместих се в нейния апартамент, започнах самостоятелен живот като студент. Родителите ми подариха стара кола, всичко останало си заработвах сам – ремонтирах техника: монитори, телефони и т.н. Стигаше ми да си плащам храната и сметките.
И ето един ден се успах, бързах за университета и попаднах в катастрофа – изгубих контрол на хлъзгав участък и си разбих колата, като си нараних ръката и трябваше да забравя за дълго ремонтирането на техника. После майка ми се разболя толкова сериозно, че ни трябваха пари за сложна операция.
Взех си академичен отпуск и отидох да работя в склада на един приятел, за да помогна някак си на мама. Но това не беше достатъчно и тогава със семейството решихме да продадем бабиния апартамент. Беше ми адски тъжно, идвах тук вече, седях насред стаята и дълго общувах с баба – разказвах за това как ни завъртя живота, исках прошка, че не мога да спася апартамента й. И легнах да спя.
А през нощта ми се присъни баба – тя седеше около старинна кръгла маса, в ъгъла й имаше голяма и красива саксия за цветя. Баба с ръка се опита да премести саксията с цветето с ръка, но не успя, повика ме мен и когато започнах да движа тази саксия, се събудих.
Сънят беше толкова ясен, като истински. Отидох до масата, огледах я, не видях нищо, за всеки случай полях любимото цвете на баба ми и отидох на работа.
Следващата нощ сънят се повтори с точност до детайли, само че сега баба по-настойчиво вдигаше саксията и укорително ме поглеждаше. Отново огледах масата, погледнах отдолу и не намерих нищо. Третият сън беше като предишните два – баба ми избутваше цветето от маса и изведнъж саксията падна, разби се, баба се усмихна и се събудих.
Изтичах до масата, вдигнах саксията и внимателно огледах плота. Видях, че в центъра му явно е поставен кръг от друга дървесина, повдигнах го с нож и видях отверстие, влизащо в крака на масата. Обърнах масата и от отверстието се изсипа торбичка, в която имаше бижутерски украшения и златни монети.
След продажбата на всички съкровища парите стигнаха и за операция, и за моя хубава кола, макар и втора ръка, и не се наложи да продаваме апартамента.
Сега всеки път, когато влизам в апартамента, поздравявам баба си и й казвам благодаря.