Така и не й се обадих вчера. А може би да се обадя сега? Не, не! Сега е твърде късно, а и тя едва ли иска да говори с мен. Струва ми се, че очакваше обаждането ми вчера, а аз така и не позвъних……

Позвъних ú 5 години по-късно. Колкото и да е странно, тя не бе сменила номера си, сякаш ме очакваше. Когато хванах телефона, направо се разтреперих. Гласът ú бе толкова щастлив. На заден фон се смееха…