Мравченият кръг може да се направи от хиляди представители, почти всеки от които е осъден да умре безсмислено.
Мравките са слепи: те разчитат само на обоняние и допир, а понякога обонянието си прави с тях зли шеги. В търсене на храна мравките отделят миришещо вещество – феромон, който помага на другите мравки да ги последват.
Ако мравката изгуби източника на храна, тя може случайно да се натъкне на собствените си след и да тръгне по нея, оставяйки още повече феромон.
Усещайки хормона, към пътешествието в кръга се включват и други мравки, усилвайки химическия сигнал. На мравките им се струва, че са по следите на все по-ясна следа, но в същото време те се въртят в кръг, докато не умрат от изтощение. Само няколко екземпляра съумяват да се измъкнат от кръга преди смъртта.
Най-големият мравчен кръг на смъртта е наблюдавал американският пътешественик Уилям Биб през 1921 година в Гвиана. Диаметърът му бил 365 метра и продължил около 2 дни.