Детството преди години беше много различно от детството в съвременна България. И не става въпрос само за джаджи, интернет и технологии. Преди децата са били обучавани и подготвяни за живота по съвсем различен начин. Струва ми се, че някои умения са били много полезни (а днешните деца ги нямат). И сега никак няма да са излишни на днешните ученици:
Работата с ръце
Да, в училището все още има предмет „труд и техника“, но нека бъдем честни, това изобщо не е същото. Уроците по трудово изглеждат напълно безполезни за децата, а момчетата дори не могат да сглобят табуретка.
На днешните баби и дядовци, майки и бащи им преподаваха много по-добре. И най-важното, това бяха полезни умения, които остават с хората до края на живота им.
И да, всичко не се ограничаваше до уроци по труд. Всеки имаше хобита, които много често бяха свързани и с работа с ръцете. Момичетата знаеха как да шият, плетат, бродират, момчетата дори можеха да разбират радио или електроника. В резултат на това децата до края на училище имаха нормален кръг от интереси. Днес 10-годишно дете по този въпрос не се различава много от 18-годишно.
Общуването
Липсата на интернет изигра голяма роля. Но освен това децата просто бяха научени на това. Те учеха как да говорят с по-възрастните, както с по-младите, така и с връстниците си. Нямаше избор и дори интровертите установяваха контакт и залагаха на малко по-тихи игри, например шах, а не шумен футбол в двора.
В резултат на това като цяло децата преди са имали много по-добри комуникационни умения.
Поправянето на вещи
Съвременните деца са разглезени от консуматорското общество. И те просто не смятат за необходимо да поправят счупеното. Защо, ако можете да си купите нов?
А преди децата можеха да си направят гирлянди, да поправят ютията. Разбира се, може да изглежда, че това е знак за просперитет. Но всъщност в скандинавските страни с много висок просперитет на населението стигнаха до същия извод – защо винаги да купувате ново, ако можете да поправите старото? А днешните деца не го умеят, уви.