Обичай ме пияна, когато се губя в думи, в шала и пътя си.
Обичай ме когато съм виновна, когато не зная какво да кажа в свое оправдание, и започна да се дразня и да се обърквам.
Обичай ме силно, когато излизам от нас закъсняла, но толкова красива, облечена от игла до конец, макар че след час всичко ще се окаже на пода.
Обичай ме безумно, когато искам вино и танци и си изключвам телефона, за да не ми досаждат.
Обичай ме дръзко, когато ми е весело и подскачам около теб като малко дете.
Обичай ме разстроена и от никого неразбрана, загубена и разочарована.
Обичай ме домашна, мила, тиха.
Обичай ме всякак.
Обичай всичко в мен – всеки мой оттенък, тогава ще повярвам в тази възхвалявана от всички любов.