В България, както и в повечето страни по света, опитът за бягство от местата за лишаване от свобода се третира като ново престъпление. За него се подлежи на наказание, тоест увеличаване на вече съществуващия срок лишаване от свобода.
В Съединените щати това действие подлежи на до 10 години в допълнение към срока на лишаване от свобода. Но ситуацията е съвсем различна в Германия и няколко други страни.
Там, разбира се, ще издирят беглеца и ще го върнат в затвора. Но няма да има наказание за бягството. Тоест срокът на лишаване от свобода няма да се увеличи заради самия опит за освобождаване.
Но защо така?
Какво накарало законодателната система на Германия и редица други страни да изключи наказанието за бягство от своите наказателни кодекси?
Не можеш да спреш полета на душата…
В Германия тази традиция е от повече от 100 години. В края на 19 век германските законодатели решават да разделят двете понятия: правото на свобода и правото на стремеж към свобода.
Те сметнали, че първото може да бъде регулирано. Ако човек е извършил престъпление, съдът ограничава правото му на свобода.
Но германските законодатели определили правото на престъпника да иска да стане свободен с цялата си сила като неотчуждаемо и неподлежащо на ограничения. Затова в Германия човек може да мечтае за свобода, да се стреми към нея и да търси път към свободата.
Ако човек избяга от затвор в Германия, ще го издирят, принудително ще го върнат в ареста. Но няма да се добавя допълнителен срок за излежаване. Същият принцип се следва в Мексико, Австрия и Белгия. Това обаче не позволява на беглеца да се чувства напълно безнаказан.
…но има нюанси!
Законодателството в тези страни не предвижда срок за самото бягство. Но ще разгледа внимателно всички съпътстващи обстоятелства. И най-вероятно ще открие в тях признаци на други престъпления.
Беглецът е направил изкоп – материални щети.
Използван чужд пропуск или формуляр – подправяне и кражба.
Ударил е пазача – телесна повреда.
Взел е кола – кражба.
Тайно споразумение с персонала – подкуп или изнудване на длъжностни лица.
И, разбира се, всички незаконни действия на свобода ще бъдат наказуеми. С този подход е малко вероятно да избягате в най-чистата си форма, без да нарушавате друг член от закона.
Освен това, след като се върне в затвора, беглецът може да бъде подложен на дисциплинарни мерки: ограничаване на посещенията, изолация и т.н. А тези, които ще помогнат на беглеца, ще получат реални срокове за възпрепятстване на правосъдието – до 5 години.
Надиграл и унищожил!
Този принцип е използван от няколко бегълци. Най-известният случай е този на предприемача Джоел Каплан.
През 1971 г. той избягал от затвора в Мексико, без да наруши нито един закон. Проправил си път покрай разсеяните пазачи, без да нарани нито хора, нито имущество.
Честно си купил хеликоптер. Стигнал до собствения си паркинг – нито с отвлечен, нито с краден самолет. Долетял до Калифорния съвсем легално.
Честно казано, трябва да се отбележи, че мудната охрана на мексиканския затвор не забелязала отсъствието му толкова дълго, че Каплан имал време да се свърже с контрола на полета и законно да поиска разрешение за излитане и коридор за движение. Никой не помогнал на Джоел да избяга – поне това не можело да се докаже.
Каплан, като гражданин на САЩ, имал пълното право да се върне в страната си. А у дома към него няло въпроси. Трябвало само да се укрие за няколко години.