Когато гледаме филм, често искаме да видим нещо различно от реалността, защото реалността в живота ни е премного. А още повече в историята за Пепеляшка с ниска социална отговорност.
Със сигурност мнозина биха искали да оставят финала на филма с Ричард Гиър и Джулия Робъртс такъв, какъвто го познаваме: той се изкачва по стълбите с букет, тя го целува и всичко става още по-хубаво, отколкото беше. Но сиропираният край не е бил единственият проблем на тази история.
Красивото, но адски бедно момиче, бидейки проститутка, „отстрелва“ красив и мега богат мъж. След една нощ заедно той й казва, че срещу определена сума би искал да я ангажира за една седмица. За седем дни и нощи не само че деловият и несантиментален мъж се влюбва, но и момичето е пропито с чувства към него. Искра, буря, лудост, а сега той вече се втурва към нея, в беден апартамент, за да я отведе към прекрасния живот.
Но от самото начало филмът е трябвало да бъде друг. Сценаристът Джонатан Лоутън измислил тъжна история за красива наркоманка, която печелела пари от проституция. Моралът на историята трябвало да бъде следният: професията на момичето е унизителна, надеждата й за щастие трябвало да се разруши.
В последната сцена героят грубо изритва героинята от стаята, хвърляйки й договорения хонорар. Вивиан (Джулия Робъртс) отначало е в депресия, но не за дълго – тя отива при своя приятелка и двете отиват да купонясват със спечелените пари.
Но когато представители на студиото на Дисни се заинтересували от проекта, всичко се обърнало в обратната посока. За голяма сума купили сценария и го пренаписали от началото до края.
Режисьор е Гари Маршал, който също е опитен сценарист и актьор. Той премахнал зависимостта от наркотици, намалил снобизма на Едуард, направил го по-смел и чувствителен и резултатът бил класическа мелодрама с щастлив край. И никой не очаквал, че една банална сладка история ще върне бюджета си повече от 30 пъти и ще донесе почти половин милиард долара.
Работното заглавие на филма било „3000“. Това е сумата, която Едуард плаща, за да купи услугите на Вивиан за една седмица. Но такова име не нямало как да се свърже с любовна история с щастлив край. Създателите на филма не му мислели много: песента на Рой Робинсън „Pretty woman“, която била включена във филма, дала заглавието му.
Имало проблеми и с намирането на актрисата за главната роля. Студиото искало да наеме вече известни актриси: Карън Алън („Raiders of the Lost Ark“) или Мег Райън („Когато Хари срещна Сали“). Но Алън по това време вече била почти на 40 години , аРайън и друга актриса отказаха, не искайки да развалят филмографията си с ролята на проститутка.
В списъка били още Уинона Райдър и Дженифър Конъли, които били отхвърлени от режисьора, защото бяха твърде млади на външен вид. Някои актриси пък имали проблеми със застъпващи се снимачни графици, други кои не харесвали „тона“ на сценария, а трети намирали историята за унизителна за жените. Да, голям проблем било…
И така те се спрелина 21-годишната Джулия Робъртс. Филмографията й по това време била малка (няколко филма), а „Хубава жена“ станал нейният пропуск към холивудските звезди. Усмихната и красива, Робъртс била много нервна на снимачната площадка. Не й било лесно в ролята на нейната героиня дотолкова, че дори си докарала нервна уртикария.
Ричард Гиър пък бил свикнал със сериозни роли и първоначално не се интересувал от сценария. Тогава Маршал насочил вниманието си към Кристофър Рийв, но той също отказал, смятайки сценария за необещаващ. На кастинг за ролята дошли още Джон Траволта, Даниел Дей-Луис, Дензъл Уошингтън. С Ал Пачино вече имало няколко проби, но накрая и той отказал. Тогава режисьорът отишъл с Джулия Робъртс в Ню Йорк, където се намирал Гиър =в този момент. Заедно успели да го убедят.
По-късно Ричард признава, че в този момент е имал сериозни финансови затруднения и е трябвало да се съгласи на снимките. Той наистина не вярвал в успеха на лентата и смятал героя си за твърде елементарен. Първоначално Гиър се опитал да бъде активен на снимачната площадка, но режисьорът го спрял: „Ричард, успокой се! Нима не виждаш кой трябва да е най-яркият тук?“
Вивиан трябвало постепенно да се превърне в сдържана и изтънчена дама, за което говорили и новите й тоалети. Най-яркото ново нещо било рокля за операта, към която Едуард подбрал невероятна огърлица.
Дизайнерът на костюмите бил номиниран за награда БАФТА: Вивиан излязла с червена рокля, която отразявала промените в живота й. Ярко, секси, но не вулгарно.
Мерилин Ванс (дизайнерът на костюмите) настояла за червения цвят на роклята, въпреки че филмовото студио искало да види лаконично черно. Но Ванс казала, че именно червеният цвят символизира промените в златната ера на Холивуд: „Ангел в червено“ с Ава Гарднър, „Смъртта й прилича“ с Голди Хоун, „Булката в червено“ с Джоан Крауфорд и „Смешно“ Лице“ с Одри Хепбърн.
Заради червената коса на Джулия, тя трябвало да премине през безумно количество цветопроби и монтажи, за да се намери правилното червено. Но днес вече е невъзможно да си представим Вивиан в операта в черна рокля.