За никого не е новина, че хората на възраст просто обичат да изпитват носталгия по младостта си в социалистическа България. На всички им се струва, че тогава животът е бил много по-добър, защото доброто винаги се запомня по-добре от лошото. Но по някаква причина те отказват да си спомнят за тоталния дефицит през комунизма.
Мнозина се шегуваха, че през социализма човек прекарва половината си живот в опашка. И дори това продължително страдание не беше гаранция, че ще получите това, което искате.
Да, сладоледът през комунизма беше вкусен и имаше много повече продукти, направени само по държавен стандарт. Но по някаква причина никой не си спомня колко трудно беше да получим нещо, без което просто не можем да си представим живота си днес.
Стоката можеше да отсъства със седмици, а когато най-накрая я внасяха, не беше възможно да се запасиш с нея за в бъдеще, защото даваха фиксирано количество от продукта и нито грам повече. Майките винаги трябваше да влачат децата си със себе си до магазините, за да получат норма поне за двама.
Докато маслото се появяваше в един отдел, наденицатацъфваше в друг. Трябваше да се редя на две километрови опашки наведнъж и непрекъснато да тичам между тях, да разбера дали не съм изпуснал момента. А колко псувни се отнасяха на тези опашки!
И това не беше само в продоволствените магазини. А опашките за техника, мебели и най-лошото, за автомобили, които, както си спомняме, изобщо не бяха лукс, а средство за придвижване, изобщо не искам да си спомням.
Добре е, ако сте успели по някакъв начин да спестите за заветни Вартбург. Но след като платите парите, трябваше да чакате още няколко години, докато най-накрая го получите. Дори връзките не винаги помагаха за ускоряване на този процес. Такъв беше дефицитът през комунизма.
Но да оставим колата. Кое семейство може да живее нормално без хладилник? А сега се опитайте да познаете. Трябваше винаги да имаш ръзки с полезни, но неприятни хора. Иначе нямаше как да се получат обувките на детето за училище или заветните килими на стената.
Защо всички тези ужасяващи реалности от комунизма са изчезнали от паметта на хората, е неразбираемо. Сега всички отиват в супермаркета, където могат да намерят всичко и изобщо не разбират какъв лукс е това.
Дефицитът през социализма се превърна в някакво извратено народно забавление. Никой не си представяше, че може да бъде по-добре. Може би би било хубаво да върнем хората за известно време към комунистическите реалности. Просто за профилактика.