Една легенда разказва как много бедна жена с бебе на ръце минавала покрай крайпътен хан, когато чула глас: „Влез и вземи каквото искаш, но не забравяй главното. Запомни едно: след като си тръгнеш , вратата ще се затвори завинаги. Междувременно използвай шанса си, но не забравяй главното!“
Жената влязла в странноприемницата и видяла, че масите й са отрупани от злато и бижута. Поразена от гледката на несметното богатство, тя оставила детето на пода и започнала алчно да пълни престилката си с монети и камъни. Гласът предупредил жената: „Остават ти девет минути!“ Изтощена и задъхана, натоварила се до краен предел в оставащите минути, жената изхвърчала от механата със злато, бижута и скъпоценни камъни.
Вратата се затръшнала… Едва тогава си спомнила за детето, което бе оставила вътре. Но вратата била затворена завинаги.
Същото нещо се случва и с нас понякога. Живеем в този свят рядко повече от сто години и често вътрешен глас ни казва: не забравяйте най-важното. А най-важното – това са духовните ценности, животът, семейството.
Но парите, печалбата, богатството и материалните удоволствия понякога замъгляват очите ни толкова много, че основното винаги остава от другата страна, докато смъртта не постави всичко на мястото му. Когато вратата на този живот е затворена за нас завинаги, нашите души няма да се нуждаят от богатствата на плътта.
Елена Цимбурская