„Няма бира, а сърцето ми направо спира!“ Кой не знае известния хит на Васко Кръпката? Всеки мъж си мечтае за море от бира, но такива просто не съществуват в природата. Но пък бироропроводът не е мечта, а реалност. Според слуховете, такъв тръбопровод с бира, и то безплатен, е имало в къщата на известния датски физик Нилс Бор.
Ето каква е легендата
Пивоварната „Карлсберг“ била известна в Дания не само с качеството на своята напитка, но и с широкото си спонсорство. През 1911 г. компанията плаща за образованието на млад, но много талантлив физик Нилс Бор в чужбина, а през 1920 г., с подкрепата на същия Карлсберг, Бор открива Института за теоретична физика в Копенхаген.
Истинската слава заа учения настъпва през 1922 г., когато той получава престижната Нобелова награда за постиженията си в изучаването на структурата на атома. Признателни сънародници, горди със своя земляк, буквално го затрупали с подаръци.
Но Нилс Бор получи най-приятната изненада от своя дългогодишен покровител, компанията Carlsberg. Ръководството на пивоварната подарило на нобеловия лауреат къща, разположена до завода.
Но това не е всичко: от пивоварната до къщата бил положен тръбопровод, през който се доставяше прясна бира 365 дни в годината и 24 часа в денонощието, достатъчно било само да завъртите крана. Освен това напитката беше абсолютно безплатна.
Ученият бил срамежлив човек, често отказваше подаръци, но не могъл да устои на такова изкушение. Не е изненадващо, че учени от цял свят обичали да посещават къщата на Нилс Бор, опитвайки прясна бира и се възхищавали на щедростта на дарителите.
През 1961 г. датският физик, който вече е над 70-годишен, посетил Съветския съюз, където случайно опитал гордостта на съветските пивовари – бира Жигулевское. Естествено, веднага го попитали дали харесва съветското питие? Възрастният учен се усмихнал лукаво и казал: „Важното е, че не е Tuborg. Той веднага обясни, че в Дания Carlsberg финансира физиците, а Tuborg финансира хуманитарните работници. Учените се опитват да не разстройват своите покровители, затова пият само „правилната“ бира.
Чудесна история, но…
Историята за тръбопровода насред къщата е чудесна и за нея са писали Forbes, Money Control и Guardian и Vinepair. Това би била напълно подходяща награда за някой, който ни помогна да изградим основните си познания за това как работи Вселената. Единственият проблем с тази история е, че не е напълно вярна.
„Историята за крана за бира на Бор е градски мит или в най-добрия случай шега на някои от неговите съвременници“
, казва д-р Кристиан Джоас пред списание Vinepair, добавяйки, че знае доста неща за Нилс Бор. Джоас е директор на архивите на Нилс Бор и доцент в отдела за научно образование в университета в Копенхаген.
„През 30-те години на миналия век бирата, минаваща през тръби от десетки метри или повече, със сигурност би имала лош вкус и можем да кажем със сигурност, че такъв тръбопровод не е съществувал, но е вярно, че Нилс Бор е получавал доживотна рента от Карлсберг Пивоварна под формата на бурета, бутилки и каси с бира, които са му доставяни от 1932 г. до смъртта му през 1962 г. “
Според Джоас Бор се премества в почетната резиденция на Карлсберг през 1932 г., която първоначално е построена за Якоб Кристиан Якобсен, основателят на пивоварната Карлсберг. Къщата не е била подарена на Бор, както се казва в градската легенда, но той е имал правото да я използва цял живот.
Има и друг анекдот за този случай. Именно, след като се преместил в къщата близо до Нилс Бор, представител на пивоварната се отбил при него и го попитал колко бири на ден иска да му се доставят. Бор казла: 12, мислейки за бутилки, но пивоварната започнала да му доставя по 12 каси на ден и това продължило известно време, докато недоразумението било коригирано.
А що се отнася до произхода на историята за тръбопровода за бира в къщата на Бор, най-вероятно виновен за нея е Мартин Полиакоф, професор по химия в университета Нотингам, който има канал за периодични видеоклипове в You Tube
През 2011 г. той публикува видео, в което обсъжда произхода на елемента борий, кръстен на Нилс Бор, и споменава градската легенда за бирата. Когато го попитали откъде я е чул, той отговаря, че я е чел в книгата на Ричард Роудс „Създаването на атомната бомба“.
В тази книга обаче въпросната история не съществува, така че остава Полиаков да е чул историята от друг източник или че историята за личния тръбопровод за пенлива течност на Бор е резултат от въображението на някакъв креативен разказвач. Във всеки случай се превърна в незаменим анекдот за богатия живот на известния учен.